Осата Без цензура, без пощада
Тихият обир в супермаркета или как ни цакат със „шринкфлация“ и „грийдфлация“
Ако напоследък имате усещането, че банковата ви сметка оредява все по-бързо, а чантата с покупки след неделния пазар става все по-лека – спокойно, проблемът не е във вашия телевизор. Просто сте станали поредната жертва на двата най-модерни икономически трика в момента: шринкфлацията и грийдфлацията. Зад тези сложни чуждици всъщност се крие нещо много просто и старо колкото света – стремежът на големия бизнес да изстиска и последния лев от джоба ни, докато ни обяснява колко е трудна кризата.
Първият капан е класическо илюзионистко изкуство. Нарича се шринкфлация (от английското shrink – свивам се). При нея цената на любимия ви шоколад, чипс или прах за пране остава абсолютно същата. Само дето опаковката тайно е „отслабнала“. Шоколадът вече не е 100 грама, а 80. Кофичката кисело мляко е паднала на 370 грама. Производителите залагат на чиста психология – средностатистическият купувач помни цената, но рядко заглежда ситния шрифт за грамажа. Така хем плащате същото, хем получавате по-малко, а компанията тихомълком си спасява маржа на печалба.
Вторият феномен е още по-нагъл и се нарича грийдфлация (от greed – алчност). Това е чиста проба спекула, маскирана като „жертва на обстоятелствата“. Всички чуваме по новините, че токът, горивата и суровините поскъпват. Корпорациите използват точно този медиен шум като перфектното извинение. Ако реалните им разходи за производство са скочили с 5%, те вдигат крайната цена по магазините с 15%. Разликата не отива за по-високи заплати на работниците, а директно в бонусите на мениджърите и джобовете на акционерите. Проучванията в Европа вече ясно показаха, че рекордно високите печалби на фирмите са сред основните двигатели на инфлацията, а не просто обективната икономическа реалност.
Къде свършва бизнес логиката и къде започва чистата алчност? Границата се преминава тогава, когато цените на суровините по световните борси започнат да падат, но етикетите в магазина остават заковани нагоре. Веднъж свикнал с високите цени, потребителят продължава да плаща, а бизнесът няма никакво намерение доброволно да се откаже от рекордната си печалба.
Спасението? Единственият начин да се защитим е като станем „досадни“ клиенти. Време е да спрем да пазаруваме по навик. Гледайте цената за килограм или литър, а не за бройка. Сменяйте марките и пренасочете парите си към тези, които все още играят честно. Защото докато сме съгласни да плащаме за половин празна опаковка, те ще продължат да ни я продават.
Евгени Томов
