Осата Без цензура, без пощада
В момента центърът на София е парализиран от един от най-големите граждански протести през последните години. Хиляди хора запълват „Триъгълника на властта“ и околните улици, скандирайки срещу корупцията, бедността и наглостта, с която Бойко Борисов и Делян Пеевски продължават да държат държавата в ръцете си, сякаш им е наследство по семейна линия.
Хората на улицата не са водени от партии и агитки. Те са водени от болка, натрупана през десетилетия кражби, унижения и подмолно управление. В протеста участват лекари, учители, млади семейства, студенти, пенсионери – всички онези, които обикновено системата противопоставя едни на други, за да не се обединяват. Днес те са рамо до рамо, защото казват едно и също: „Писна ни!“
Писнало им е да живеят в най-бедната държава в ЕС, докато милиарди потъват в схеми. Писнало им е да гледат как всеки сектор се управлява чрез „калинки“, назначени от същите хора, които днес се крият зад политически чадъри. Писнало им е от държава, в която законите важат само за обикновения човек, а не за онези, които реално дърпат конците.
Фокусът на недоволството е абсолютно ясен и прозвучава в скандиранията на протестиращите: Бойко Борисов и Делян Пеевски. Двама души, които от години се държат като недосегаеми. Двама души, които в нормална държава отдавна щяха да са разследвани, изправени пред съд и осъдени. Българите днес открито казват това, което мнозина шепнеха с години: „Във всяка цивилизована страна тези двама персонажа щяха да са в затвора.“
Докато протестът продължава, гневът се засилва, а хората на площада ясно осъзнават, че това не е еднократно събитие. Това е натрупаният гняв на нация, която повече не приема да бъде управлявана като колония на задкулисие и олигархия. Борисов и Пеевски може да разполагат с партии, медии и институции, но днес улицата показва нещо по-силно – че гражданите не са безгласни и не са безсилни.
И истината е една: този протест не трябва да спира. Тази енергия, това недоволство и това обединение трябва да продължат утре, вдругиден, след седмица – толкова дълго, колкото е необходимо. Докато двамата основни символи на корупцията в България не бъдат извадени от властовия механизъм и не бъдат изпратени там, където мястото им отдавна ги чака.
Улицата днес показва, че хората няма да мълчат повече. И точно така трябва. Само постоянният натиск, постоянните протести и непрекъснатата гражданска решимост могат да разбият този модел на грабеж и безнаказаност.
България не е тяхна. България е на хората, които днес са на площада. И те трябва да продължат, докато това най-накрая стане факт.
Автор Николай Иванов фейсбук
