Осата Без цензура, без пощада
Днес Лора Крумова е казала най-смисленото обобщение в ефира, чак ме е яд, че аз не съм успяла да го синтезирам така. Обяснявайки, че всяка седмица кани хора от Ново начало, а те не мъцват (щото разговорът с най-прости въпроси е страшно интелектуално предизвикателство) Лора казва на Делян Добрев, че сме в държавата на холограмите. “Пеевски говори в НС пред хора с много филъри в устата, Слави Трифонов пише статуси във Фейсбук”.
Гледам тоя разговор и си мисля: линията между “тях” и “нас” е все по-осезаема. Те се страхуват да говорят (Борисов ми обеща интервю публично тая пролет — да го е дал?). Те не могат да отговарят на въпроси, защото кражбите са толкова нагли, че вече дори не може Йордан Цонев да ги маскира зад думи пред камера (преди поне опитваше да участва насам-натам). Те твърдят, че правят всичко за хората, а единственото, което вършат, е да ограбват собствените си избиратели (как иначе Байрам Байрам ще оправдае, че именно той се е напъхал в апартамент за социално слаби в качеството си на общински съветник в Кърджали, докато 400 души, вероятно негови избиратели, чакат с истинска нужда да ползват жилището). Те много искат да са модерни, градски хора. Но не надскачат нивото “мръшляк”. И много искат да са оригинални, куул един вид — но не прескачат Делян Добрев, който оня ден ползваше низости за обиди на Асен Василев, а днес се възмущава, че Иво Мирчев нямал нужното уважение към Бойко Борисов заради “възрастта”. Всичко издиша, а популярната култура (дискотеки и клубове) подскача на Асен Василев и презира “няма да пречити на народнити представитили”.
Отплеснах се обаче: Лора днес е поставила отлична диагноза. Холограми.
Впрочем, като гледам инструментите на холограмите (филтър и уикенд), тече опит да бъде пенсионирана Мария Цънцарова. Ще тръгне такъв опит и за Лора.
Автор Полина Паунова
Контекст от Osata.bg
Коментарът на Полина Паунова описва състоянието на политическия модел около „Ново начало“ и ДПС, където публичният образ се държи изцяло върху фасада и PR, а не върху реални позиции. Мълчанието в студиата, отказите от интервюта, скандалите с имоти и двойни стандарти — всичко това подсилва усещането, че политиците функционират като холограми. На този фон думите на Лора Крумова се превръщат в точна диагноза за процес, в който истинският разговор е заменен с страх, а независимите журналисти — с врагове, които трябва да бъдат отстранени.
