Хората гледат ситуациите, но не виждат модела

Необходимост от нов обществен договор

Необходимото страдание

Разпад и търпение

Това са заглавията на текстове, които съм публикувал тук през последните 4 месеца. Всеки от тях може да бъде копиран и публикуван отново сега, защото ще бъде още по-наболял и реален от момента на написването. Дори заглавията и техните ключови думи описват ситуацията, която виждаме днес в Пазадрджик.

Хората гледат ситуациите, но не виждат модела. Тези ключови думи са едновременно отговорността – тя е обща, наша, обществена, на заспалите, упоени хора, задоволени в тяхното кредитирано и лизингово ежедневие, но и решението – ние трябва да страдаме, за да се излекуваме. А след това трябва да преосмислим изцяло системата на обществените отношения – т.нар. обществен договор.

Пазарджик не е единичен случай, а е част от общото. А дори това, което се случва там е олекотен вариант на реалността. Тя е много по-груба в определени общини в области като Кърждали, Шумен, Разград, Русе и т.н. Там органите на реда са мълчалив съучастник на феодалите, които са държава в държавата.

Държава няма. Тя е в институционален разпад, в затворен кръг от зависимости, които са тумор.

Повечето хора не си дават сметка, че София е остров, Варна е остров, макар и сложен като бизнес интереси и зависимости, но все пак част от държавата, но селските райони в голяма част вече не са България. Прочетете го внимателно. Днес показвате Огняново, но когато дойдат национални или местни избори гледайте Венец, Хитрино, Исперих Якоруда, Белица – общини в двата края на България.

Това са два отделни, но свързани проблема, които трябва да се решат чрез сила и от държавата, ако ще бъде възстановявана, като част от новия обществен договор. Ако се появят условия за това.

Първо – във всеки областен град в момента има бизнесмени, които или владеят огромни количества земя, или са успели да овладеят индустрията на градовете, или и двете. Тяхното влияние по време на мандатите на ГЕРБ на местно и национално ниво, заедно с бившето ДПС, вече и двете овладени от Пеевски, успяха да консолидират влияние, което проникна във всяка партия – всеки „голям“ местен пост се съгласуваше с тях. Разгърнато в много години това доведе до имитация на многопартийност.

Тези хора трябва да започнат да работят за държавата, в противен случай трябва да се потърси сметка как са успели. И държавата да си вземе нейното.

В момента държавата няма работещи служби за сигурност. Подобна реализация може да се случи след прочистване на службите.

Второ – отново чрез държавата трябва да бъдат освободени селските райони от феодализма. Държавата е единствения субект, който има легитимно право на употреба на сила. Ако не консолидираме държавата, стъпката към нейния формален разпад и отделяне на региони зависи от чужда външна воля, при поява на необходимост.

Това е една точка с две подточки от възможностите при формиране на нов обществен договор.

Друго задължително условие е промяна на образователната система, която в своята основа трябва да излекува масовата неграмотност – на първо място. А след това да се мисли за върхови индивидуални постижения. Но задължително условие е премахването на огромното фокусиране върху уж създаване на изкуство, „арт“ и всичко, което на практика произвежда функционално неграмотни хора, които влизат в обществото след завършване. Още един значителен детайл – всеки учител трябва на първо място в своята работа да обяснява и да отглежда българско национално самосъзнание във всички наши етноси, които оформят българската нация.

Въвеждането на образователен ценз за придобиване на избирателно право също е възможност, докато се излекува обществото.

Но в основата на всичко стои обществената воля или нейната липса. Тъжно е и е трагично. Остава въпросът – тези, които са съучастници в разпада на държавата не осъзнават ли, че техните деца също ще живеят тук – учители, полицаи, пожарникари, лекари, журналисти, всички, които протестират за заплати, но с това се изчерпва тяхната обществена отговорност и задоволеност.

Наскоро обсъждах същите въпроси с Карбовски в неговото предаване, беше напрегнат разговор. Надявам се, когато бъде публикуван да бъде разбран от повече хора. Това е един от начините да се задейства промяна – чрез събуждане, преди да е станало твърде късно.

 Автор: Osata.bg

Източник: Facebook публикация Станислав Бачев