
Политически феномени се сблъскват на един протест
В последните дни Възраждане внезапно заговориха за „обединение“ с ППДБ на протестите срещу правителството – ход, който за мнозина звучи като политическа фантастика. След като видяха, че протестната енергия расте, партията на Костадинов сякаш се притесни, че друг ще „яхне“ недоволството. И поискаха всички да излязат заедно – „сега или никога“. Но логичният въпрос остава: кое „никога“ и с кого точно?
Идеята за общ протест между два напълно противоположни политически свята е абсурдна сама по себе си. От едната страна – сцената на ППДБ: лозунги срещу Пеевски, срещу Путин, срещу Кремъл; украински знамена; Глишев, който крещи като за последно, и Асен Василев, който отново сияе на трибуната.
От другата страна – сцената на Възраждане: „долу Сорос“, „долу Брюксел“, патриотични песни, национални знамена, възрожденски възгласи, рев от тълпата и традиционните претенции за „истинска българщина“. А над всичко – Самарското знаме, което неизменно предизвиква спор дали е българско, руско или просто политически инструмент.
Представете си двете маси хора заедно на паветата. Едните окупират стълбите на БНБ, другите – фонтана. Между тях – невидимата граница, където „Боят настана“ се среща с „Аз не съм комунист“ и всеки вика своето, без да слуша другия. Голямо люшкане, много шум, никакво обединение.
Така изглежда протестната картина в България – два свята, които нямат нищо общо, освен желанието да не останат извън прожекторите и да не пропуснат влака на народното недоволство.
Източник: Гергана Пирозова
Контекст от Osata.bg
Подобни политически парадокси не са новост у нас – българските протести често се превръщат в сцена за конкуриращи се движения, които вместо да обединят недоволните, ги разделят още повече. В стремежа си да овладеят енергията на улицата, партиите нерядко превръщат гражданския гняв в политически спектакъл. За читателите на Osata.bg остава задачата да четат между редовете и да различат автентичния обществен импулс от поредния опит за партийна употреба.