АЛТЕРНАТИВАТА РАДЕВ

В настоящата публикация не поставям въпроса дали Радев ще бъде алтернатива(една от две възможности), а каква ще бъде тя.

В публичното пространство постоянно се говори за нашия преход, започнал преди 36 години, който още не е завършил, но истината е ,че ни направи най- бедни. Всички, които заемаха Премиерския пост-Костов, Сакскобургготски,Попов, Станишев, Борисов, Петков, Желязков, тези от служебните правителства бяха алтернатива. Обещаваха, че ще изправят България на крака, в международен план ще стоим относително добре, ще живеем достойно.

В какво Радев ще бъде алтернатива? Каква ще бъде философията на неговото управление?

Както сам заявява: Доброволно напусна президентството, за да съдейства смяна на порочния олигархичен модел на управление на страната, подобряване жизненото равнище на хората.

Хайде да видим, как и с какво Радев ще бъде по- различен и успешен от своите предшественици?

Първо като човек, личност, гражданин.

Бившият президент Радев е военен. А военните по принцип са против войните. Дисциплиниран, отговорен. Говори ясно, разбираемо и конкретно. Предсказуем.

Има ли нещо смущаващо в неговия живот? Ако е имало медиите до сега да бяха го разнищили многократно.

Какво знаем?

Може би единствения политик от високите етажи на властта, който не е корумпиран, не можаха да го подчинят, да го купят. През цялото време, за тези 9 години като Президент, той олицетворяваше нацията и беше държавен глава. Поддържаше умерена ,балансирана, външнополитическа позиция и ориентация на България.

Разбира се, обвиняваха го ,че разединява нацията ,когато назоваваше проблемите на народа и нерадостното ни ежедневие. Когато не се съгласяваше с неправдата, неравенствата, корупцията.

И сега, след като доброволно се отказа от президентството, обвиненията към него не само не спират. Наричат го какво ли не. Предричат пълен провал, че още повече ще задълбочи проблемите пред страната, ще ни тласне към Русия и т.н. Платени клакьори, социолози, политолози, чертаят ниски резултати на изборите.

Заявката на Румен Радев след 19 април, е да стане министър председател, начело на Изпълнителната власт, която отговаря за външната и вътрешната политика. И да представлява България достойно.

Къде се позиционира Радев?

В ляво, дясно, център, либерал, консерватор, умерен. Днес, всичко това е много относително. Лявото и дясното се размиват. Но истината е ,че няма как едно управление да няма ясно изразена идеология.

Какво е идеология?

По традиция се използва термина“ идеология“- като „ понятие“, „идея“ ,“ учение“. Терминът е въведен от френския икономист Дестют дьо Траси.

Идеологиите ориентират гражданите в политическия живот, идеи, програми, дебати и избори. Обединяват хора със сходни политически възгледи. Класическите политически идеологии, които възникват през 18 и 19 век са: либерализъм, консерватизъм, социализъм и анархизъм.

Така партиите се оформят като леви, десни, центристки, консервативни, умерени и др.

Левите партии настояват за повече държава, повече намеса в стопанството, равенство на доходите, справедливост и т. н

Десните партии: искат държавата по- малко да се намесва в стопанството и личния живот на гражданите, говорят за равенство на възможности, и т.н.

Програмите на партиите, ще ориентират избирателите. Румен Радев и коалицията“ Прогресивна България“, трябва ясно да заявят своята философия и управленска програма. Разбиранията, как България да стои по- добре на международното поле, и народът да живее добре и достойно.

Виждания за въпросите от национално значение: Отношението към военните конфликти. еврото, строежът на АЕЦ “Белене“, отмяна на плоския данък и прогресивно данъчно облагане, доходите на българите, съживяване на родното земеделие, образование, здравеопазване.

Мисля, че бившият президент Радев се позиционира център- ляво. и би трябвало тези очаквания да бъдат осъществени.

Какво иска българския гражданин, независимо от партийните пристрастия?

Външнополитическа ориентация:

Да, членове сме на ЕС, на НАТО, на ООН, Съвета на Европа. Длъжни сме да се съобразяваме, защото сме поели съответни отговорности. Няма как днес да се провежда независима политика, особено от малка страна като България. Освен това три четвърти от външната политика се определя от външен натиск, остава една четвърт, за провеждане на относителна самостоятелна политика в рамките на международните договорености и задължения на България.

Това означава, че който и да е министър председател, той трябва преди всичко да отчита и се ръководи от националните интереси на страната. Да се държи достойно и отговорно. Така както се държи една Испания, от малките страни- Унгария, Словакия, Гърция. Тези страни се управляват от политици- държавници, които на първо място поставят националните интереси. Трябва гръбнак, отстояване на интереси. Така както го правят Орбан, Фицо, Ердоган, Путин, Санчес.

Вътрешна политика:

Във вътрешната политика-укрепване на държавността, разделение на властите, върховенство на закона, спазване правата на човека. децентрализация на изпълнителната власт, повече права и отговорности на общините. Най- после институциите да започнат да работят, в интерес на обществения националния интерес. Укрепване на гражданското общество. Гражданско участие в институциите, те да бъдат коректив. А не както е до сега, неправителствени организации грубо и безцеремонно да се намесват в държавното управление, да изземват функции на държавата.

Отдаване на дължимото на ценности като: Ролята на Църквата, религията, семейството.

Какво е днес нашето общество?

Либерализмът е повсеместен: либерално възпитание, либерално образование, либерално управление, либерално правосъдие. Никой за нищо не е отговорен, виновен. Колективна безотговорност. Няма нито един осъден от високите етажи на властта.

Това трябва да се ПРОМЕНИ. България има нужда от национално отговорно правителство, което да прави такава политика. Това е светлата част на едно управление.

Постоянните обвинения в публичното пространство, че този е мафиот, онзи корумпиран, са несъстоятелни, до доказване на виновността им.

Разделението на властите означава, че те са независими една от друга и взаимно се контролират и допълват. Парламентът приема законите на страната, изпълнителната власт ги изпълнява, а съдебната система следи, как се изпълняват, и раздава правосъдие.

Очевидно, че е наложително да се осъществи практиката: “Проверка за почтеност“ е проверка, която има за цел да установи, че проверяваното лице изпълнява правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната в интерес на гражданите и обществото“- е записано в Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ от 2018 г.)

България и след 19 април ще продължи да съществува като държава със своя народ, със своята културна и историческа традиция и със своето желание да определя собственото си бъдеще.

Няма българин, който да не иска да живее достойно, с прилични доходи. Да не иска децата му да се върнат да живеят и работят в България.

На тези избори е важно да гласуваме масово, независимо за коя партия, избирателната активност и резултатите от изборите ще определят, кой да управлява България.

Успех!

Калоян Шишков