Осата Без цензура, без пощада
Ако ще търсим главния виновник за това, че отиваме на избори със служебен премиер по домовата книга на Борисов и Пеевски, отговорът е един: БСП-Обединена левица.
През лятото, при избора на омбудсман, БСП имаше в ръцете си ключа към служебната власт. Имаше собствен кандидат – Мая Манолова. Нужно бе само едно: парламентарната група да застане докрай зад своята номинация и да откаже всякаква подкрепа за кандидата на ГЕРБ.
Но поради колаборационизма с ГЕРБ, това не се случи. Така червените предадоха не просто един пост, а цялата архитектура на следващата криза.
Изборът на омбудсман не е формалност. Той е пряко свързан с избора на служебен премиер при първия неизбежен срив на парламентарната конфигурация. Когато БСП позволи омбудсманът да е на ГЕРБ, тя предварително подписа решението за служебно правителство на Борисов и Пеевски.
Ако Манолова бе избрана за омбудсман, днес Румен Радев щеше да я назначи за служебен премиер. Това не е хипотеза, а логично следствие от конституционната рамка. Тогава изборите нямаше да се организират от вписаните в домовата книга. Нямаше да говорим за същите зависимости, същите страхове и същата подготвена инфраструктура за манипулации.
Днес БСП говори за честни избори и борба със задкулисието. Но именно тя позволи предсрочните избори да бъдат организирани от служебна власт, произлязла от модела „Борисов–Пеевски“. Изтъргува ги срещу едно вицепремиерско и три министерски кресла, стотина синекури в министерства, агенции, комисии и областни управи.
Преди половин година БСП трябваше да избира между две решения: честна позиция или позорен коалиционен компромис?
БСП избра компромиса и консумира позора.
Велизар Енчев
