Осата Без цензура, без пощада
Не един път съм писал тук, че не гледам българска телевизия, нито слушам българско радио. Не следя и БТА .И това е вече от доста години.
Следя сайтовете на Явор Дачков, на Мартин Карбовски, Евроком и още няколко, но те са анализатори, а не новинари.
За информация и новини ползвам чужди агенции – напоследък най-вече турската Anadolu Ajansi, a също India times, China daily, Remix news…
Българските големи медии са срам за обществото. Те не ни представят случващото се по света обективно, а редовно пускат готова информация, преписана от западноевропейски, британски и американски медии. Разбира се, тази информация винаги съдържа наративи и пропаганда – съответно – западноевропейска, британска или американска.
Така българите не получават информация, а чужда пропаганда. Примери могат да се дадат безброй – и военните конфликти, и изборите в различни точки на света и дори спортните събития. В нито едно от тях няма обективна гледна точка, представяща истината такава, каквато е, а всичко е пречупено през чужди визии.
В този смисъл, трудно можем да говорим у нас изобщо за журналистика. И да има някакви останки от такава, тя е малките медии. В големите, докато стигне новината екран или ефир, преминава през няколко цедки, за да се налага определен пропаганден наратив.
Огромната част от днешната ни т.нар. медии рядко и с нескрит сарказъм говорят за времената на комунизма, представят го за някакъв тотален тоталитаризъм, в който нямало никаква свобода, най – вече, на словото и печата.
Ако погледнем, обаче някоя стара рубрика на националната телевизия или брой на Работническо дело, ще видим, че няма кой знае каква разлика, да не кажа, че сега има още по-малко свобода, защото средствата за манипулация са много по-добри. Просто дискурсът навремето беше един, а днес е друг. Но тогава националната ни телевизия имаше голяма мрежа от кореспонденти, които представяха събитията доста по-обективно от сега. Да, цензура имаше, но не по всички теми.
Например – за войната в Иран и геноцида в ивицата Газа, днес българските зрители и слушатели научават всичко през американска или израелска гледна точка.
Затова те не се наричат от нашите медии “агресия“ или “геноцид“, а конфликт, борба за спиране на иранската ядрена програма или изкореняване на тероризма – все клишета, използвани от американската и израелската пропагандни машини.
Някога, войната във Виетнам ни се представяше като война на виетнамския народ срещу нашествениците от САЩ, което, в общи линии, беше по-вярно, отколкото представянето днес от “демократичните“ ни медии развитие на събитията в близкия изток.
Във всичко това няма нищо странно. Дори националните ни медии, финансирани от държавния бюджет, са попаднали отдавна под зависимостта на чужди фондации и НПО. Няма да открия топлата вода. Всички запознати знаят, че „Отворено общество”, “Америка за България”, “ Асоциация на европейските журналисти” и сие буквално кадруват в големите медии от години.
За да се поправи това срамно състояние е нужна решителна държавна намеса.
В Народното събрание са внасяни законопроекти, които изискват организациите и медиите, получаващи средства от чужбина над определен праг, да се регистрират като „чуждестранни агенти“ (по подобие на законодателството в САЩ и други държави). Последният такъв проект беше на “Възраждане“. Но тези инициативи срещат остри критики от правозащитни организации, които ги определят като опит за ограничаване на свободата на словото и възможност за цензура, разбира се, за да се чува само тяхното слово и да вървят само техните манипулации.
Крайно време е проблемът да бъде решен, поне в БНР, БНТ и БТА, и да бъде наложена национална доктрина за медиите. Знае се точно кой, кое и как. И не трябва да се сменят само началници, а и значителна част от журналистите. Има кой да заеме местата им.
Крайно време е!
Иван Спирдонов
