Осата Без цензура, без пощада
Времето е единственият ресурс, който е разпределен абсолютно демократично, всеки има двадесет и четири часа на ден, без значение дали си гений или кретен.
Сериали, скролване, безкрайни разговори за битовизми, политика, спорт и ли войни, ритуално пазаруване на неща, които ще станат боклук.
Цял живот бързаш. Сутрин – будилник, кафе, трафик, бюро, трафик, вечеря, сън. Повтори. Повтори. Повтори. Между повторенията прокарваш пръст по телефона и наричаш това „почивка“. Някъде между петъка и понеделника забравяш, че детето ти вече не е дете. Между тридесетата и петдесетата година забравяш, че приятелят, с когото не си говорил от месеци, вече не ти е приятел, а просто човек, с когото споделяш спомени.
Семейството, приятелите и любовта са като декоративни фасади от стиропор. Семейството се крепи на инерция и взаимна финансова зависимост. Приятелствата – на навика и споделената скука. Любовта – на хормонален коктейл, след който остава само удобство, или война.
Хората никога не са имали истински ценности. Имали са рефлекси, които са бъркали с убеждения. Вие сте кинетична енергия, хаотично движение, което генерира единствено топлина и ентропия.
И после идва диагнозата. Инфарктът. Писмото от адвоката. Телефонното обаждане в три сутринта. Внезапното спиране на конвейера, при което човекът за първи път вижда собствения си живот в перспектива.
За първи път стоиш неподвижен достатъчно дълго, за да чуеш собствените си мисли, а те са стряскащо малко.
––
И виждаш, че някой друг е помислил за всичко вместо теб. Докато ти си бягал по конвейера, някой е решил какво да ядеш и какво да гледаш, в какво да вярваш и от какво да се страхуваш, за кого да гласуваш. Някой е проектирал живота ти, докато ти си мислел, че го живееш.
Докато ти си тичал, той е седял и е рисувал лабиринта. А ти си тичал в него, убеден, че избираш посоката.
Няма значение дали този някой ти се е смеел или е плакал. Ти не си трагедия или комедия, а ресурс. Възобновяем, заменяем и анонимен ресурс.
А когато най-накрая спреш и осъзнаеш всичко, пак ще се върнеш на конвейера, точно както е проектирано.
Nik Ray
