ДЖИ-КЛАСАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО И ДЕЦАТА, КОИТО СЕ НАУЧИХА ДА УБИВАТ

ДЖИ-КЛАСАТА НА БЕЗЗАКОНИЕТО И ДЕЦАТА, КОИТО СЕ НАУЧИХА ДА УБИВАТ

Христина Маркова – свободeн информационен канал www.sik.bg

Има престъпления, които не просто пълнят полицейските хроники, а разрязват обществото ни с хирургическа прецизност, за да разкрият дълбоката, метастазирала гангрена вътре в нас. Случаят от Младежкия хълм в Пловдив — където група тийнейджъри пребиха и се гавриха до смърт с 37-годишния Георги Кузев — не е просто поредната трудна за проумяване младежка жестокост. Той е диагноза. Диагноза за една нация, която три десетилетия закърмя децата си с култа към мутренското правосъдие.

Години наред гледаме как простащината и мутреенето се превръщат в единствената функционална религия у нас. Нашите деца не израснаха с респект към институциите, с вяра в съда или с уважение към хуманизма. Те израснаха с простата, примитивна схема на улицата: справедливостта съществува само по модела „Дон Корлеоне“. Те научиха, че когато имаш проблем — било то с правосъдието, с ближния или с парите — той не се решава с право и аргументи, а с паркирането на черен джип пред дома на врага ти или с един-два правилни телефона до „правилните момчета“.

Когато отглеждаш поколение в среда, в която силата е единственият легитимен валутен курс, а законът е просто вратичка за бедните и глупавите, защо се изненадваме, че децата решават да вземат правосъдието в свои ръце?

Така наречените „ловци на педофили“ са нищо повече от новата, подмладена версия на познатите ни фолклорни герои от близкото минало. Това е същата мутренска игра, облечена в уж благородна социална кауза. Спомняте ли си Динко от Ямбол, който ловуваше бежанци по границата и ги връзваше със свински опашки под аплодисментите на полуделия патриотарски фанклуб? Пазител на България ли беше той? Не, беше просто първичен симптом на разпадащата се държавност. Спомняте ли си Валери Симеонов и гаврата с възрастните жени на границата, дошли да гласуват? И тогава институциите мълчаха, а част от обществото злорадстваше.

Нито един от тези примери не доведе до нищо градивно. Нито един от тях не направи България по-сигурна, по-правдива или по-европейска. Но всички те дадоха един жестоки урок на децата ни: че ако си достатъчно нагъл, ако си нагърбил някаква уж „висока кауза“ и ако държиш телефона, с който да заснемеш гаврата си за социалните мрежи, ти си над закона. Ти си самият закон.

И ето го резултата. Непълнолетни момчета и момичета, които организират капани, примамват човек, смазват го от бой, снимат умиращото му тяло за публично развлечение и се самопровъзгласяват за „морални съдници“. Дори ако каузата да защитиш децата от онлайн хищници на пръв поглед да изглежда благородна, смислена и необходима — когато тя се реализира чрез мутренски методи, чрез линч, жестокост и патологично самосъдство, тя моментално се опорочава. Тя престава да бъде справедливост и се превръща в обикновено варварство.

Проблемът не е само в тези петима непълнолетни, чийто живот тепърва ще премине зад решетките. Проблемът е в нашата колективна съвест. Ние създадохме среда, в която агресията е престиж, а милосърдието — слабост. Ние проповядвахме, че силата е над правото. И днес жънем кървавите плодове на това, което сами посеяхме.

Случаят с Георги Кузев е кървав маркер за крайния упадък. Време е да разберем, че когато уличната мутренска култура стане национална ценност, първите й жертви винаги са децата ни — защото ги превръщаме или в жертви на побоища, или в палачи с мобилни телефони в ръка.

www.sik.bg