
От снощи ми идват на ум няколко неща, като гледах репортажите от ДПС-митингите в подкрепа на кабинета.
Най-много ми харесаха лозунгите, носени наобратно – хем са лозунги, хем нищо не можеш да прочетеш. А още повече ми хареса, че някои от протестиращите искаха Делян Пеевски да си остане шеф на ДАНС и България да не приема еврото – „Не на омразата и не на еврото“. А, и още нещо – Бойко Борисов и Делян Добрев да идат в затвора! Велики лозунги и велики искания…
Добре дошли в провинциална България!
Добре дошли в България на две, три, четири скорости!
Добре дошли в „дигитална“ България!
Добре дошли при етническия мир и при ромското включване!
Президентът нарече случващото се нов жанр – манифестация.
И аз си представих някогашните манифестации, на които се носеха портретите на членовете на Политбюро на ЦК на БКП, а най-отпред и най-голям беше портретът на Тодор Живков.
Снощното чудо не беше просто манифестация – беше манифестиране на място без цел и посока.
Това беше манифестация на възможността България да бъде разпарчетосана и беше пълна демонстрация на вредата от политическите партии в този им вид.
„Не на омразата“ си беше жива заплаха.
Снощните представления и пърформанси бяха заради един човек и тук само ще вметна, че ми е също много интересно какво ли си е мислел Ахмед Доган, като е гледал тия протести.
Всичко ли се краде на тоя свят? Отговорът е – ДА. Крадат се пари, булки, в случая – и партии.
Писал съм го хиляда пъти – партиите са измислени, за да правят вождовете каквото си искат и някои от активистите им да крадат и да правят и те каквото си искат по места.
Страшно смешен е тоя израз „лидерска партия“. Това е само прикритие на истинското наименование: „Партия на….“ и „Партия за…“ – партия на Иван Костов (до време), партия на Ахмед Доган (до време), партия на Бойко Борисов, партия на Слави Трифонов, партия на Костадин Костадинов, партия на Радостин Василев.
Толкова много НА се наплодиха, че е най-естествено в края на краищата да се получи едно голямо: „На ти тебе, глупави човеко, партия!“
Снощните протести показаха изкуствено-лабораторния и херметизиран български живот. Няколко големи града, останалото е „ромско включване“ и „етнически мир“.
А сега пратете много здраве на хилядите ППО-та, Хелзински комитети, закриване на Строителни войски, закриване на училища в провинцията…
Помахайте с ръка на това, което идва и което ще ни остави без родна земя.
Колкото повече си затваряме очите, че сегашните партии са вредни, че са авторитарни и бандитски, толкова повече ще си отглеждаме вождове, известни още от кърджалийските времена.
Митингите снощи бяха трагикомедия на нашия катастрофирал Преход и на катастрофиралото ни затваряне на очи.
Мисля си, че митингите снощи ще провокират още по-големи митинги в София и в други областни градове. Каквото и да се случи, раздалечаването на хората в България вече е факт – ние се движим с гръб един към друг.
И честно казано, не знам къде ще стигнем.
Снощи ми беше хем тъжно, хем мъчно, хем смешно.
Но най-вече бях бесен, че в 21.век хората от провинцията могат да бъдат използвани като овце, а в София – като агнета.
Ако последното изречение ви се струва много силно, моля да бъда извинен – смекчете го. Но го почувствах така, защото ми дойде до гушата да слугуваме на фалшиви господари.
Съвсем друг разговор трябва да почнем – и за софийските митинги и протести, и най-вече – как така все се въртим в кръг.
Николай Милчев