Задават се два големи шока в енергийния сектор, които ще се прехвърлят и в земеделието, и в производството на храни

Задават се два големи шока в енергийния сектор, които ще се прехвърлят и в земеделието, и в производството на храни.

Единият е енергийният – изключително високи цени на суровините и петрола. Другият е свързан с недостига на дестилирани горива, най-вече на дизел. Украинските удари по руските рафинерии ограничават производството, а Русия ограничава износа на дизел. Това допълнително свива предлагането и създава сериозен натиск върху цените.

И тук големият въпрос е защо Европа тръгна в посока да ограничава рафинериите и изкопаемите горива в момент, в който геополитическата ситуация около нея се обостря значително. Когато средата става все по-несигурна, енергията трябва да се разглежда преди всичко като въпрос на сигурност.

Защото дизелът не е просто дизел, а гориво за производството на храна. На дизел работят тракторите и комбайните. От дизела зависят и тировете, които превозват храната – от полето до преработвателното предприятие, склада, магазина и дома.

За да могат европейските и българските земеделски стопани да засеят и да произведат храната за новия сезон, те имат нужда от надеждни доставки и предвидима цена на горивото.

Но инфлацията има и други фактори. Има фактори, които България не може да контролира, и такива, които може.

Не можем да контролираме войните около нас, геополитическите конфликти и евентуалния енергиен, торов и хранителен шок, свързан с нарушаването на ключови транспортни артерии като Ормузкия проток и Черно море. Но можем да контролираме собствената си икономическа политика. Можем да ограничим прекомерното кредитиране в банковия сектор. Когато количеството пари и кредити в българската икономика расте прекалено бързо, това създава допълнителен инфлационен натиск – включително върху цените на имотите, а впоследствие и върху цените на стоките и услугите. Можем да контролираме и публичните финанси. Когато държавата продължава да трупа големи дефицити и да тегли нов дълг, в икономиката се вливат допълнителни средства. При недостатъчно предлагане това може да засилва инфлационния натиск.

А когато към всичко това добавим и скъпата енергия, скъпия транспорт и по-високите разходи за производство, резултатът е един – цената на живота расте.

По-високите разходи за храна, жилище, транспорт и услуги свиват реалния разполагаем доход на българина. А ако към това се добави и евентуалното покачване на лихвите по ипотечните кредити, натискът върху семейния бюджет става още по-силен.

Всички тези фактори влияят в една посока – цената на живота да поскъпва, стандартът на българите да се свива, а разполагаемият доход да намалява.

И когато една държава провежда неблагоразумна икономическа политика в момент на тежки външни шокове, тя сама увеличава риска за своите граждани. Енергийната сигурност, финансовата стабилност и продоволствената сигурност са свързани. А когато не мислиш предварително за тях, сметката накрая я плащаме всички ние – в магазина, на бензиностанцията и с месечната си вноска към банката.

Единственото конструктивно решение е да произвеждаме повече. Но за целта са ни нужни конкурентни цени на енергоресурсите, работеща индустрия и прозрачна и благоприятна бизнес среда. Това няма да стане с административен рекет срещу българските предприемачи и производители!

Кузман Илиев