Защо стигнахме дотук и как босовете на мафията се пенсионираха, а мястото им заеха политиците от големите партии

Жалката държава на условните присъди

Като чуя някой на държавна заплата да каже: “… лицата са известни на прокуратурата и на МВР…”, разбирам, че съм изтеглил късата клечка. Да се намирам в държава, в която полицията и прокуратурата вземат огромни заплати, за да са им известни мутрите, които ни тормозят. Като данъкоплатец искам вече да чувам: “… лицата са известни на дирекцията на затворите…”. Но в страната на условните присъди това няма как да се случи. Какъв респект към правилата може да има в чалга държава, в която всяка втора присъда е условна? Държава, в която никой не спазва правилата, а в същото време затворниците са намалели наполовина за 8 години. Как да стоят мирни мургавите Калашници, като ги задържат и после ги пускат? Те с право си мислят, че това са правилата…

Давам на изкуствения интелект да ми открие инциденти, при които автомобили с висока скорост се врязват в автобуси – навсякъде по света. И той с огромно затруднение ми намира само 4 случая в последните 10 години – Русия, САЩ, Тайланд. А ние в България си имаме цели два – за по-малко от година – бандата на Калашниците и Летящия Виктор. Адски прост народ и неработеща правосъдна система – тепърва ще си патим от тази опасна комбинация.

Защо стигнахме дотук и как босовете на мафията се пенсионираха, а мястото им заеха политиците от големите партии

Слави Ангелов