КАКВОТО ИМАШЕ ДА СТАНЕ, СТАНА

Вместо снегът, тази година ни изненада протестът. Изненада ни със своята многохилядност, разнопосочност и неадекватност на организатори и власт. Протестът ни затрупа – с въпроси.

Протестът беше голям, силен, свеж – всякакъв. Но без пламтящите случки в края на протеста, без запалените кофи за боклук и без изпотрошените офиси ефектът нямаше да е същият.

Звучи неполиткоректно, звучи несъвременно, но положението е такова. За да се види в мрака, трябва да светне огън.

Вероятно телевизиите насочиха камерите си единствено към маскираните агитки, за да дискредитират протеста, да го представят за вандалски. Но по този начин – с огъня, със запалените контейнери, с пламтящия офис на ГЕРБ, със счупените стъкла на ДПС – Ново начало, телевизиите сякаш казваха: „Така вече наистина не може“.

Затова тази сутрин Ивайло Мирчев е толкова твърд, по абордажно росенски настроен, че чак нарича вътрешния министър „мекере“.

Протестът беше силен и изобщо не беше само срещу бюджета, изобщо не беше само срещу Борисов и Пеевски, той беше и против Ивайло Мирчев, против Асен Василев, против Кирил Петков, против генерал Атанасов. Това е протестът на младата трева, на която сухата трева ѝ закрива слънцето.

По какви закони на живота, моля ви се, за сегашното състояние на България са виновни само Борисов и Пеевски, а останалите, които ги легитимират непрекъснато, са чисти и невинни. Ами Христо Иванов, ами Радан Кънев – те роса по тревата ли са?

Сглобки, конституции, главни прокурори, утешителни мазни кафета и уиски във водни чаши – тези работи какво да ги правим? Да мигнем и да ги забравим? Разкайте се, лицемери, преди да развявате млади знамена.

Като влязохме в Шенген и като приехме еврото, по-добре ли живеем, по-спокойно ли стана, по-евтино ли стана?

Този софийски протест не видя ли Шенген и еврото? Защо не е въодушевен от тях? Тези протести в страната не усетиха ли, че Путин ни е виновен за всичко, че руските агенти ни дебнат отвсякъде?

Нечестно, мръсно и подло е да се приписва на протеста антируска насоченост. Това, че ръководителите на протеста си изкарват хляба с русофобия и натофилия, е едно, съвсем друго е да предложат на младежите да ходят в казарма, а после да ги пратят на война.

Ръководителите на протеста бяха неадекватни и наподготвени за това, което става, защото след десетилетия неадекватна и крадлива политика протестът няма как да не е вихрушка и цунами.

Дълбоко се лъжат обаче ездачите на протеста, ако си мислят, че при предсрочни избори младите ще гласуват за тях. Няма да стане тая работа. Без всеобщо обновление на партии, структури и системи и без рестарт няма да се получи.

Колкото и ремонти да правим на къщата, наречена България, ако не се почне отначало, винаги ще се стига до пунктовете за вторични суровини.

Политическата ни класа е за вторични суровини. И в запалените кофи за боклук горяха всички политици. И гореше излъганата ни родина.

Чудех се снощи, като гледам – дали да плача или да се смея, но си помислих, че поне боклукът на част от София ще излети нагоре – във вид на дим и прах, във въздуха.

Никак, ама никак не е сигурно, че следващи протести ще бъдат по-мощни и по-големи. Ако се шикалкави с бюджет, с оставка на Даниел Митов, ако се предъвква, че протестът надграждал исканията за оставка на цялото правителство, работата ще стигне до задънена улица.

Олекна ми обаче, че след тази нощ – не знам за колко време – може да е за малко, а може да е за по-дълго, Борисов и Пеевски си отидоха. Отидоха на кино от два до четири следобед, както се казваше в детството ми. Не че и преди не им се е случвало. А до тях в киното има още много свободни места.

А на въпроса какво ще стане, отговорът ми е – каквото имаше да стане, стана.

Автор Николай Милчев