Мисля, че това как Пеевски изгърби Доган и му взе всичко, трябва да влезе в учебниците!

Мисля, че това как Пеевски изгърби Доган и му взе всичко, трябва да влезе в учебниците!

Политикът е измамник, който краде цяла планина от пържоли (милиарди от държавата), обаче не може да ги държи в своя хладилник, защото ако дойдат данъчните, ще го вкарат в затвора.

Затова политикът намира едно гладно, послушно улично куче (поставеното лице) и му казва: „Ето ти тези пържоли. По документи са твои, но реално са мои. Ти само ги пазиш.“

Минават години. Кучето яде, расте, пуска огромни зъби, купува си собствена глутница и накрая осъзнава, че пържолите, хладилникът и дори къщата вече са на негово име.

Тогава кучето сменя бравата и изхвърля стария си господар на улицата по слипове.

Това се случи и със сараите на Доган.

Това е фабричният дефект на всяка клептокрация. Крадеш в такива индустриални мащаби, че накрая се налага доброволно да препишеш всичко на бушона си, а бушонът, рано или късно, решава, че вече е собственик.

Всеки политик краде национален ресурс в индустриални мащаби, но заради данъчните и международните радари е принуден да поддържа холограмата на скромен държавен служител. Затова аутсорсва плячката си на сламени хора, шофьори, секретарки, братовчеди и изкуствено отгледани корпоративни Франкенщайновци.

Когато предадеш нотариалните актове, контрола над паричните потоци и репресивния апарат в ръцете на сламения човек, ти вече не си собственик.

В света на сенките собствеността се крепи на физическата способност да пратиш частна охрана, полиция и прокурори на входа на имението.

Пеевски изкорми Доган институционално и изсмука активите му пред цялата държава. А най-забавното в тази касапница е, че всичко това се случи пред очите на милионите електорални шарани.

Биомасата стои, гледа как паразитите си преразпределят милиарди, откраднати от държавата, цъка с език и смирено чака следващите избори, за да пусне бюлетина за поредния измамник.

Nik Ray