ТРОЛСКИТЕ ФАБРИКИ

Може би съм една от първите, които обърнаха внимание на партийните тролски фабрики в едно мое интервю по Нова. Пряко съм виждала как се случват нещата. Има поверителна група, в която членуват нещо като десетници, отговарящи за други партийци. Когато има нещо, което уличава партията, в тези групи се подава сигнал за атака, дават се опорки за коментари и се слагат линкове къде да се троли. Всеки от десетниците спуска надолу задачите до останалите членове. Всеки от които има поне по пет-шест профила, понякога и доста повече.

Основните тролове са партийни членове. Амбициозни партийци, които искат да блеснат и вожда да ги забележи /защото вождовете следят внимателно тролската атака и забелязват кой се е включил и кой се скатава/. Другите са лелите от съответната партия, които са си сложили плакат на вожда над леглото и са влюбени в него. Те най-много се стараят, но пък и най-много вредят, защото за яростни, зли и обикновено глуповати.

Допълнително има специалисти, които наемат хора да тролят или това се прави автоматично. Всяка партия има човек, който отговаря за това. Поне по-вървежните.

Троловете лайкват публикации на своите и оплюват чуждите. С всякакви средства, често с грозни обиди, клевети и дори заплахи. Целта е нормалният човек просто да го е страх да коментира и да се създаде усещането, че съответната партия е много готина, а враговете й – много мразени.

Проблемът е, че в един момент хората започват да се усещат. И партията губи популярност, без значение колко инвестира в тролските фабрики. Просто те се изчерпват. И ако партията няма идеи и не прави нещо, никакви тролове не могат да я спасят.

Автор Елена Гунчева-Гривова