Хайде малко теория на конспирацията – стана модерно и ежедневие.

Хайде малко теория на конспирацията – стана модерно и ежедневие.

Фокусът на последните почти две седмици е случаят в Петрохан. Отделно е ясно, че отиваме на избори и се гадае дали това ще доведе до трансформация на управлението и сферите на влияние в страната.

Моята теза за случая в Петрохан вече съм я споделил. Накратко – считам, че т.нар. „секта“ е затворена и изолирана група на Калушев. С какво точно са се занимавали не е ясно, но е ясно, че над тях е имало опънат институционален чадър – в някаква степен от МВР и, разбира се, от ДАНС. Групата е била наблюдавана и оценявана, но в петгодишния си период на съществуване е била възприемана като „търпима“. В един момент тя се разпада чрез самоубийства и убийства. Обстоятелството, че има данни за педофилия, дава допълнителна мотивация (извън подменената ценностна система в групата) на членовете ѝ да приключат по този начин. Вероятната причина за катализиране на ситуацията е, че някой умишлено е информирал Калушев, че институционалният чадър се прибира и ще им се наложи да отговарят за действията си.

И тук идва въпросът: кой има полза и кой има инструментите да го направи? Първата възможна мисъл е, че процесът е катализиран заради предстоящите избори.

Кой има инструментите да го направи?

Реално кръгът на политическите личности не е малък:

Бившият президент Радев. Причините са ясни – от една страна той назначава и има известен контрол върху дейността на ДАНС. Като добавим към това, че бившият шеф на ДАНС е негов избор и е назначен по времето на служебния кабинет на Ст. Янев, няма съмнение, че Радев е добре запознат с картината и има ресурса да „прибере чадъра“.

Бойко Борисов. Реално правителството „Желязков“ е негово. От друга страна, Борисов е дългогодишен премиер, който е имал възможност дълъг период от време да кадрува в службите. Дори част от кадрите му вече да са извън тях, той има достатъчен ресурс да разполага с нужната информация и да промени ситуацията от „търпима“ към „нетърпима“ група.

Делян Пеевски. За него е ясно, че чрез „библиотекарите“ и други подобни има достатъчно „капии“ в ДАНС и останалите служби, което също му позволява да влияе и би могъл да катализира процеса и да предизвика прибиране на „чадъра“.

ПП–ДБ – покрай докосването си до властта също имат хора и информация, както и нужните инструменти в службите.

И тук идва следващият важен въпрос – кой печели или кой има интерес от случая в контекста на изборните резултати?

Тези дни доста журналисти лансираха информацията, че следващата седмица ще излезе първото „социологическо проучване“ за нагласите в обществото.

Без да се посочват конкретни цифри, картината, която се описва, е, че проектът на Радев ще получи около 35–40% на изборите. Другите косвени данни са, че ГЕРБ остава в рамките на твърдото си ядро – в диапазона 18–20%, ДПС–НН запазва своите около 10%, а „Възраждане“ пада до едноцифрен процент. Споменава се, че ПП–ДБ биха получили около 10–12%.

Ще изчакаме да видим дали цифрите ще са такива.

В тази връзка си направих един математически модел със социалните елементи и нагласи. Какво показва той? Има два сценария, при които Радев може да получи до 40% подкрепа. Те са във вариантите на избирателна активност около 60% или при обичайната избирателна активност от последните 6–7 поредни избори, плюс леко повишение.

Подробностите за тези и някои други сценарии ще напиша в отделен пост. Тук ще отбележа само изводите. А те са, че този сценарий в настоящата ситуация е малко вероятен. За да се случи, трябва да има много голям срив на ДВЕ системни партии. Системните партии в настоящия парламент са четири – ГЕРБ, ДПС, БСП и ПП–ДБ.

Реално от анонсите на социолозите при ГЕРБ и ДПС фактически срив няма. Да, при тях може да има някакъв отлив на гласове, но той няма да е голям и няма да промени системното им значение и влияние.

Не така стоят нещата при БСП. При тях е напълно възможен рязък срив – т.е. над 50% от електоралната им подкрепа да премине към Радев. БСП и без това се е оголила откъм периферия, така че ще „ядат“ от твърдото си ядро. Ако се случи такъв срив, първата предпоставка за достигане на 40% ще е налице.

Това обаче не е достатъчно. Трябва да има рязък срив – т.е. да бъдат отнети поне 200 хил. гласа от периферията и на ПП–ДБ. Анонсите на социологията, че ПП–ДБ запазват своите 10–12% (в контекста на висока активност) и малко повече при ниска, показват известна стабилност при тях – основно в ядрото на ПП, тъй като ДБ има собствено твърдо ядро около 6–7%.

За да се случи обаче математическият сценарий за 40% вот за Радев, ПП–ДБ трябва да се срине до не повече от 8% – т.е. да бъде „изяден“ почти целият потенциал на ПП.

При тази картина отговорът на въпроса „Кой печели?“ се изяснява. ПП–ДБ е от губещата страна. Атаката срещу тях на плоскостта педофилия и злоупотреба с власт е силна и добре организирана. Трудно ще се измъкнат без вреди.

ГЕРБ и ДПС–НН поне на този етап не се вижда да „кешират“ някакви изборни ползи. Единственият печеливш се оказва Румен Радев, защото именно при него може да се случи и втората предпоставка за резултат около 40%, ако успее да срине ПП–ДБ до 7–8%.

Даниел Божилов