
Едно от нещата, които са много неприятни в политиката е, че всички се вторачват в личния ти живот. С кого си, къде живееш, семейството ти, какво правиш. След което политическите противници грозно се подиграват с личния ти живот. Разбира се, на това могат да се противопоставят само тези, които държат медиите и то не много успешно, защото не само те имат медии. Че е грозно, грозно е. Мен са ме вели по вестници и сайтове, писали са гадости за семейството ми, за мен, всички знаят и как ме обругаваха от Възраждане, когато напуснах, включително с крайно лични нападки.
И точно като пострадала от този публичен интерес към личния си живот ще заявя, че политиците трябва да имат по-малка защита срещу информация за личния си живот. Който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Който иска личният му живот да си остане личен, да не ходи в политиката.
Правото на получаване на информация и свободата на словото стоят над правата на отделната личност, още повече ако личността е политик, тоест сама се е поставила в положение да има интерес към личния й живот. Политиците нямат личен живот, който да може да е таен. Всяка една любовница, всяко едно здравословно състояние, всеки един имот, всеки приятел, познат, изказване, образование, снимки, може да са публични, защото така хората се ориентират какъв човек са избрали. Ако личният ви живот е безупречен, няма от какво да се притеснявате, винаги може да съдите тези, които лъжат. Макар и аз никога да не съм го правила, точно от уважение към правото и съда и осъзнаване, че хората имат нужда от отдушник.
Публичните личности не могат да пазят в тайна личния си живот. Ако искат да го направят, има достатъчно начини. И един от тях е да са дискретни и да не са правили публично простотии. И примерно да не са участвали в порносайтове, където да са се снимали голи. Защото това не е личен живот, а обществен позор.
Толкова от мен.
Автор: Osata.bg
Източник: Facebook публикация Елена Гунчева-Гривова