Осата Без цензура, без пощада
Платеното паркиране в София беше въведено през 2005 година – преди точно 20 години. Тогава обещанието беше ясно: събраните пари от синя и зелена зона ще отидат за изграждане на нови паркоместа – подземни и надземни паркинги. Вярвахме, че ще има развитие, че това е мярка, която ще донесе ред, повече пространство и малко европейски дух на столицата. Но след две десетилетия резултатът е нулев. Нито един нов общински паркинг не е построен. Единствените изключения са буферните паркинги при метрото – но дори те са част от отделен проект, финансиран с европейски средства, а не с парите от платеното паркиране.
Двайсет години по-късно, обаче, парите продължават да се събират. Паяците не спират да обикалят улиците, скобите се лепят, контрольорите снимат номерата на автомобилите, а SMS-ите за „зелена“ и „синя“ зона валят всеки ден. Пари текат, фискални отчети се правят, системата работи, но само в една посока – към бюджета. А резултатите? Никакви.
Къде отидоха парите, събирани през всичките тези години? Колко са събрани, колко са похарчени и за какво? Нито един отчет, нито една публична справка не показва, че дори лев от тези средства е вложен в изграждането на нови паркоместа. Вместо това, се поддържа същата инфраструктура – с разкъсани настилки, с избледняла боя и стари автомати за плащане, които често не работят.
„Къде отидоха нашите пари, бе крадци?“ – пита авторът на текста Емил Йотовски. „Какво направихте с парите, които събирахте 20 години? Кой точно кмет е виновен или всички заедно сте част от една и съща далавера?“
Сега ситуацията става още по-абсурдна. Вместо подобрение, Столична община реши да увеличи таксите. От един и два лева, паркирането става едно и две евро – двойно поскъпване, представено като „нормално привеждане към еврото“. Но еврото не е виновно. Истината е, че това е просто удобен претекст за ново доене на гражданите.
Двайсет години плащаме, а не получаваме нищо в замяна. Няма нови места, няма ред, няма прозрачност. Зоните се разширяват, а паркоместата си остават същите. Всичко това не е управление – това е системна кражба, облечена в наредби и решения на общински съвет.
„Мишки без брашно сте вие. Дори не можете да мигате сърцераздирателно“, пише Йотовски в поста си. „Сега и това ви е малко, та решихте да крадете по две. За тези пари ще боядисвате надупчения асфалт по улиците със синя и зелена боя, нали?“
Хората в София са уморени. Плащат данъци, плащат за паркиране, плащат глоби, а в замяна получават разбити улици, задръствания и липса на алтернатива. Колите се трупат по тротоари, в тревни площи, дори върху пешеходни алеи, а общината единствено се интересува от приходите, не от решенията.
Бележка от Осата:
Текстът на Емил Йотовски е гласът на хиляди софиянци, които вече не вярват на празните обещания. Истината е проста – платеното паркиране не реши нито един проблем. Не улесни никого, не създаде нови места, не подобри градската среда. Просто превърна една идея в постоянна касичка, която никой не държи отговорен как се харчи.
Когато една община взима от гражданите си, но не им връща нищо, това вече не е администрация, а източник на гняв. И този гняв расте.
„Това, което правите, не се нарича управление, а кражба!“ – завършва Йотовски. – „Оставка! Нуждаем се от спешен рестарт, преди да са ни видели сметката.“
📍 Редакционно допълнение: Осата подкрепя свободното изразяване на гражданската позиция. Текстът е адаптиран и допълнен за публикуване, без промяна на основния смисъл и послание.
Автор: Емил Йотовски
Източник: Facebook
Бележка от Osata.bg: Редакционно разширена и допълнена версия
