Трябва да признаем, че каквото можа, сламеният човек Желязков направи, за да лепне огромно позорно петно върху българите. То не бяха глупости, то не беше гъзомийничество, то не бяха хотели с водопади, то не беше чутовна глупост и натегачество. Речта му пред ООН съвсем смело можем да определим като пълното падение на авторитета на България. И тя ще остави следи дълго след като сламеният човек е забравен дори от близките си. Защото на тези постове, срамът е за България, а не за отделните политици.
Това, което България прави последните 37 години, може да се определи само като срамно, долнопробно и просташко. Превърнахме се в нация, която всички презират. Заради глупостта ни, лековерието ни, вечните крамоли и омраза, завист и душевна нечистоплътност. Заради това, че усърдно превръщаме райската градина в пустиня. Затова, че предадохме интересите си за жълти стотинки. Дори колониите навремето са се борили за независимост, докато ние хвалим колонизаторите си и им благодарим, че ни ограбват. Няма такъв прост народ!
Потресаващата реч на сламения човек в ООН бележи пълното ни политическо и геополитическо дъно. Не остана мръсотия, която да не сме направили като народ. Може би само геноцид не сме правили, ама това е щото нямаме сили, не за друго. Плюхме върху освободителите си, прегърнахме се с нацисти, пуснахме враговете си в България, за пари продадохме горите си, водите си, златото си. И то за не особено големи пари.
И да – ние сме си виновни. Съпротива няма. А част от народа е твърдо убеден, че с подписки, хора по протестите и мирни разходки в почивен ден показват, че се съпротивляват. Човешката глупост и вселената нямат край. Всички ни се смеят и ни презират.
Станахме народ за посмешище и презрение. Ние си го направихме. С глупостта си и алчността си.
Елена Гунчева-Гривова