Осата Без цензура, без пощада
Проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която обхвана 50 търговски вериги и дребни търговци и# над 500 обекта показва съществуването на огромни надценки в порядъка на 80-90 и повече процента от цената на производителя. За сравнение – в повечето европейски страни надценката варира между 25 и 35%, което ясно показва, че България е много далеч от стандартите на Европейския съюз.
От Асоциацията на млекопреработвателите в България разкриха защо ситуацията остава непрозрачна за потребителите и как търговските вериги диктуват пазара, защото производителите не могат да обявяват публично на какви цени продават продуктите си на търговските вериги заради клаузи в договорите, които определят тази информация като „търговска тайна“.
“Разликата между цената, на която продаваме кашкавал на веригите, и цената, на която се предлага на щанда, достига до 90%“, заявиха те. Сиренето е с до 60% надценка, млякото – до 80%. Това са реални числа, установени от КЗК.
Цените на млечните продукти в България са средно с 25% над европейските, а покупателната способност на българина е около 60% от тази на средния европеец, и това означава, че глупавият български гражданин плаща плаща средно 41% повече при 40% по-малка покупателна способност, което, ако го пресметнете, прави средна разлика 68,3%.
Значи българите плащат средно около 70% повече за мляко, кисело мляко, сирене и кашкавал от сррдния европеец-небългарин!
По подобен начин стоят нещата и с другите бързооборотни хранителни стоки, например хляба.
Възникналото недоволство естествено се насочва към големите търговски вериги и към правителството. И естествено търси пак решение на проблема в регулацията на цените. Казвам пак, понеже преди 7 години имаше внесен в Парламента тъп проект за Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите с идеята за максимално допустима надценка, който проект правилно не беше приет, тъй като депутатите осъзнаха съществуването на риск всички търговци да определят надценка, която е равна или много близо до максималната, с което би се получил аналогичен негативен за потребителите ефект. Определянето на максимална надценка можеше да доведе още неблагоприятни последици като дефицит на стоки или продажба на по-евтини, но и по- некачествени продукти, които в крайна сметка могат да бъдат вредни за здравето. Възможно беше регулацията да принуди търговците на дребно да прибягнат до увеличение на цените на останалите продукти или да сменят част от бизнес партньорите си (производители и доставчици) с други, предлагащи по-ниски цени на по-некачествени стоки, да решат да осъществяват износ, както беше навремето при кризата с зърното и хляба, или да реорганизират бизнеса си в друга посока.
Проектът тогава, подобно на сегашната ситуация, беше мотивиран от твърдението, че печалбата между производители и големите търговци се разпределя несправедливо, като надценката на търговските вериги е много по-голяма от тази на производителя и именно там е резервът за ограничаване на цените. Публично известните факти обаче бяха различни.
Според изследвания по темата (https://www.capital.bg/shimg/oo_3209944.jpg) нормата на печалба на най-големите търговски вериги за бързооборотни стоки в България тогава е била:
* Билла: 0.61%;
* Метро: 1.71%;
* Лидл: 2.13%;
* Кауфланд: 4.59%.
Ето какви са били пък надценките на производителите на храни и на бързооборотни стоки според анализ, изготвен от КЗК (http://reg.cpc.bg/Dossier.aspx?DossID=300051123):
* „Хляб и тестени продукти“- от 3% до 40%;
* „Мляко и млечни продукти“- 2% до 43%;
* „Месо и месни продукти“- от 3% до 39%;
* „Растителни и животински мазнини“- от 5.6% до 8-10%;
* „Захарни изделия“- от 3% до 41%;
* „Основни хранителни продукти“- 3% до 62%.
Според анализа 23% от стоките, произвеждани под марка на производител, са с брутен марж на печалбата над 20%.
Проучване на EuroCommerce също потвърждава, че при бързооборотните стоки оперативната печалба (operating margin) на производителите е по-висока от тази на търговците на дребно. Според него средната оперативна печалба на търговците на дребно е между 1% и 3% (сходни са и данните от проучване на Deloitte, което показва, че нетната печалба на най-големите 250 търговци на дребно в света е средно 2.4%). Докато оперативната печалба на глобалните производители обикновено е между 15% и 30%.
Вероятно и сега нещата с надценките и печалбите стоят така.
Решението на проблемите на фактическата бедност, на инфлацията и на галопиращото обедняване трябва да се търси според мен на други места, не в регулацията на цените в свободното пазарно пространство, която, освен всичко друго, би била и незаконна.
Аз знам къде и как, всички българи знаем къде и как, да търсим решенията, ама нямаме кураж, решителност и воля да се преборим с корупцията, кражбите и измамите, нямаме кураж, решителност и воля да осъществим нужните кардинални промени в политическата система, в системите на властта (законодателна, изпълнителна и съдебна) и в медиите, да изгоним завинаги оттам некадърните крадливи измамници, оглозгали България до последно.
Затова нищо чудно не след много време да си купуваме килограм кашкавал за 100 лева (€50), кофичка кисело мляко за 8 лева (€4) и хляб за 10 лева (€5). Помнете тези числа!
🟧 Автор: Osata.bg
📎 Източник: Facebook публикация Петър Иванов
