Осата Без цензура, без пощада
Няма да забравя колко смешно ми стана в началото на демоНкрацията, една баба ме питаше дали културист означава, че човекът се занимава с култура, дали бил артисти, певец нещо си. То тогава си беше много ясна границата между култура и културизъм, ама днес не съм много сигурна за границата. Че като се развъдъха едни културтрегери-културисти, ум да ти зайде…
В последно време в Министерство на културата е особено срамно. След щастливия петък на един министър, как му беше името, сега отново скандал, този път с перверзен уклон. Сега, никой не е виновен за приятелите си, макар и съм сигурна, че няма как да не е знаел какви са. Но се присетих за едни негови участия в женски роли и кат ме налегнаха едни тежки съмнения….
Проблемът е, когато душата е …ва. Защото един мъж, без значение на кой бряг, щеше веднага като гръмне скандала да излезе и да каже, че си подава оставката. От уважение към обществото, към морала, към жертвите на тия гнусари. Щеше да осъди деянията на приятелите си и да се скрие завинаги от публично показване. Ама както казах, душата като е …..ва, явно нищо не помага.
Но обществото трябва ясно да покаже, че е АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМО в политиката да има подобен човек. Защото никой не може да ме убеди, че не е знаел какви са приятелите му и какви ги вършат. Което означава, че е съучастник. Съучастник в тази гнусота.
ВЪН, бе.
Автор Елена Гунчева-Гривова
