
Конституционният съд освети истината: Наталия Киселова – лицето на произвола, арогантността и беззаконието в парламента
Днешното решение на Конституционния съд не оставя място за интерпретации. С категорично мнозинство Съдът постанови, че председателят на Народното събрание няма право еднолично да отхвърля предложение за провеждане на национален референдум. Точно това е направила Наталия Киселова. Точно това – и то в едни от най-напрегнатите времена за българската демокрация.
Решението отлага всички маски. Киселова е нарушила Конституцията. Не е направила политическа грешка. Не е проявила „административна небрежност“. Не – тя умишлено е погазила основния закон на държавата, като самоволно си е присвоила власт, която не притежава. Конституционният съд го каза ясно. А когато върховната институция по тълкуване на закона посочи нарушение – това вече не е политически спор. Това е правен факт.
Самозабравяне, надменност и системни злоупотреби
Този акт не съществува във вакуум. Той е част от цялостното поведение на Наталия Киселова – поведение, което демонстрира арогантност, безнаказаност и грубо неуважение към институциите.
От самото си встъпване Киселова се държи като едноличен собственик на парламентарната трибуна, като човек, който не е избран да ръководи парламента, а да го владее. Скандалите около нея се множат – от манипулиране на кворумите, през тенденциозно игнориране на опозиционни процедури, до съмнителни решения при ключови гласувания.
Кулминацията дойде днес: Конституционният съд потвърди, че тя не само е надхвърлила правомощията си, но и е лишила парламента от суверенното му право да се произнесе. Това е не просто административно нарушение. Това е удар срещу демокрацията.
Лицемерие на високо ниво: от анцугите до хазарта
Скандалът около Киселова загрубява още повече, когато се погледне личното ѝ поведение, което често е подигравка към институцията, която представлява.
Тя се появява в парламента с анцуг, рекламира хазарт, позира с фланелки на букмейкърски компании – поведение, което един депутат не може да си позволи, камо ли председателят на Народното събрание.
Докато държавата уж води борба с хазарта, Киселова се превръща в негово ходещо рекламно лице. Докато проповядва за морал, тя демонстрира демонстративна показност и връзки с бизнеси, чието влияние върху политиката е всичко друго, но не и безобидно.
Сянка от плагиатство и съмнения в професионалната ѝ почтеност
Дългогодишните съмнения за плагиатство в нейни научни трудове само допълват тъжния портрет. Обществото помни скандалите с „копирани“ страници и съмнително академично израстване. Тези обвинения никога не бяха убедително оборени, а напротив – бяха подминати със същата надменност, с която тя подминава и правилата на парламента.
Днешното решение разкри истината
Конституционният съд днес постави чертата: Наталия Киселова е действала в разрез със закона. Тя е демонстрирала, че за нея правилата са условни, процедурите – пречка, а Конституцията – формалност. Тя си е присвоила власт, която не ѝ принадлежи.
Това решение е предупреждение – не само към нея, а към всички, които си въобразяват, че институциите са лична собственост.
Кой носи отговорност?
Днешното решение ясно показва, че въпросът вече не е политически. Това е въпрос на правосъдие.
Човек, който нарушава Конституцията, не може да бъде председател на Народното събрание. Не може да бъде законодател. Не може да бъде лице на държавността.
Време е за действия – истински, конкретни и незабавни
България не може да бъде заложник на човек, който поставя собствените си интереси над закона.
Затова е необходимо:
Независимо разследване на всички действия на Наталия Киселова като председател на НС;
Пълна правна проверка дали са извършени престъпления, свързани със злоупотреба с власт и нарушаване на Конституцията;
Съдебна отговорност, ако бъде установена вина;
И ако законът покаже, че е изгра̀шила –
да тръгва към Сливенския затвор, както всеки друг гражданин, нарушил закона.
Днешното решение на Конституционния съд не просто освети истината. То отвори вратата към възмездие.
Достатъчно търпяхме.
България заслужава правосъдие.
И го заслужава сега.
Източник Иван Георгиев
Автор osata.bg