Осата Без цензура, без пощада
За БСТ /ТОТО/ и мераците, около неговата приватизация…
Поведохме борбата за спасяването на БСТ /Български Спортен Тотализатор/, още през 1996г., когато адвокатът Хр. Христов /назначен за министър на спорта със специална задача/ бе изпратен тайно от Жан Виденов в Гърция, за да хариже БСТ на гърците, сключвайки договор с ИНТРАКОМ за неговата електронизация. Поръчението бе изпълнено.
Борбата ни наистина бе епична. Борихме се! Успяхме!
България изгуби делото в Международния Арбитражен съд, защото така бе наредено да го води. Инструкциите и действията на тогавашния му шеф Неделчо Прошков, /и тези зад него/ бяха да бъде изгубено.
Въпреки всичко продължихме битката. Помогна ни проф. Живко Сталев – юристите знаят, кой беше Той – „Няма договор, който да не може да бъде оборен, особено когато е сключен в ущърб на Държавата“. Окончателно делото за запазването на БСТ бе решено в Българския съд, благодарение на Юристи, които се определяха и доказаха, че имат право да се наричат Българи.
През 2002г., група спортни деятели и треньори бяхме поканени от сменилата Н. Прошков, Ирен Кръстева, да влезем в УС на БСТ. /Александър Томов, Дамян Дамянов, Христо Марков и аз/ Предложих и всички отказахме заплатите от 2000лв., защото вярвахме, че ще работим за спорта, чрез запазването и развитието на БСТ – единственият сигурен източник за издръжката на Българския спорт. Имахме идеи. Имахме предложения за модернизацията му…
Когато на второто събиране на УС ни предложиха да подпишем документи за финансиране, без да знаем съдържанието им – отказахме. Бяхме излъгани и че делото с ИНТРАКОМ е приключено… И отново поведохме битка. Обърнахме се към всички възможни институции, търсейки съдействие, уведомявайки ги за нарушенията, за престъпленията, които се вършеха… Стигнахме да Министерски съвет и лично до Министър Председателя. Като крайна мярка, събрахме всички медии на пресконференция…
Алармирахме българската общественост за начините, по които резултатите, при обявяването на печалбите, могат да бъдат манипулирани…/От пресата разбрах, че е заведено дело за клевета срещу мен. Изгубиха го./ Изнесохме факти… Вярвахме, че българският спорт, българските федерации, спортистите ще застанат зад нас, ще защитят БСТ, финансирането на Българския спорт, себе си… Уви, оказа се илюзия…
Трима души – Христо Марков Дамян Дамянов и аз, подадохме оставки. За една нощ Д. Дамянов промени мнението си и оттегли оставката си. /По-късно смени Ирен Кръстева – стана шеф на БСТ. Заслужаваше ли си?/
Ирен Кръстева, бе щедър човек – раздаде на федерациите по 50000лв. и ръководствата им излязоха с обща декларация, която заклеймяваше Нешка Робева, че си е присвоила правото да говори и защитава единствения сигурен източник за финансиране на Българския спорт, /БСТ/ без те да са го поискали и без тяхно съгласие…
Замлъкнаха и медиите – защо? Всеки може сам да се досети, когато видеше на заглавните страници или на екраните, логото на БСТ.
Народът ни е мъдър. Натрупал достатъчно опит, е стигнал до заключението, че това или тези, които не можеш да купиш с пари, можеш с много пари…
Да се предлага на концесия БСТ, е национално предателство и ще бъде тежък удар, както за Българския спорт, така и за културата ни. И най-вече за престижа на „суверенната“ ни държава.
Да се говори, че нямаме опит в управлението на БСТ, е смехотворно.
БСТ е създаден през 1957г. България бе канена и участва, споделяйки опита си в достатъчно много държави, които търсеха начини за допълнително финансиране на спорта или културата си…
БСТ финансира Българския спорт в най-успешните му години…
България се слави със своите математици и програмисти. Ако не бе спъван и ограбван, БСТ можеше и щеше да акумулира много по-големи печалби, предлагайки нови атрактивни, игри.
Може и сега! Ако се създаде екип, /не от партийни блюдолизци/ който да разработи и предложи концепция за развитие и управление.
До тук бяха направени неуспешни опити за приватизация, чрез ИНТРАКОМ – Жан Виденов, втори опит – Неделчо Прошков, трети – Ирен Кръстева / не успя, но приватизира зала „Универсиада“/
Надявам се и сега да не успеят.
При взимане на подобни решения, би трябвало да се зададат следните въпроси:
1. Знаят ли вносителите, кои обекти се дават на концесия?
2. Запознати ли са вносителите с понятието конкурентоспособност, след като го употребяват. Все пак в случая държавата се явява монополист?!
3. Гарантират ли вносителите, че концесионерът ще акумулира печалба, с която да задоволи себе си и отдели за България по-голяма от сегашната? И с колко?
4. Ако не се получи, както често ни се случва, кой ще понесе отговорността? Как? И с какво?
5. Като патриоти загрижени за добруването на България, готови ли са вносителите и подкрепилите ги гласуващи, да гарантират със собственото си имущество?
И пак народът ни казва – „7 пъти мери, един път режи!“
Автор Нешка Робева
