Осата Без цензура, без пощада
Из Тайния дневник на Стефка К., 17 март 2026 г., София
Мило Дневниче,
Отдавна съм сменила дисциплината – от “висок скок” на “гмуркане в септична яма”. И в нея съм добра. Даже мисля че модернизирах поговорката “С питане до Цариград се стига” на “С лазене до Данчо човек се нарежда”. А то до Данчо не е лошо: ей го на сто години в парламента, прави каквото му казва началникът, прибира си два и петдесет (образно казано, звучи малко, ама може и да са милиони). А аз съм извън състезателната възраст на моя спорт – за тоя новия – лазенето в септична яма възраст няма. Делян ми вика: всеки е подходящ стига да лази добре. И аз се оказа, че съм много добра. Първо септичната яма беше в БОК. Там ми даде задача шефът – и изглежда се справих много добре да саботирам Весела на Румен. Сега обаче му трябвам на шефа в Пловдив, за да конкурирам Владо Николов.
Началникът вика: явно в Пловдив ще е спортно състезание, като гледам Румен кой е вдиганал. И продължи: “Принципно срещу Владо Н. по-подходящо щеше да е да пратим Насар, обаче той само веднъж се снима с мен и показа, че му е неприятно. Ти сега хем ще се снимаш, а и вече си го правила – видя че не боли. Даже питай и Бойко – след втория, третия път свикват. Хем ще се снимаш с мен, хем кампания ще правиш, хем ще ти е приятно.
Казвам му: Шефе, не е ли по-добре да седя и да дразня Весела с делата в съда, какво разбирам аз от избори. Той се ядоса малко и вика: ти не дена ли, че веднъж разберем – разбрали сме се завинаги? Не разбра ли? Или да се обадя на Борислав Боби, дето не е и.ф. главен, ама легитимен или не – ще свърши работа и добре ще ти покаже как точно да не ми противоречиш?
Не питах нищо повече. Написах писмото: ”За мен настъпва времето да се опитам да бъда полезна на България и в друго качество, като благодаря изключително много на политическа партия „Движение за права и свободи“, която издига кандидатурата ми за народен представител на предстоящите избори”. Шефът беше доволен, не ме е заплашвал повече с Борислав Боби. Той е добър човек шефът. Накрая се разнежва. Каза ми “Стефче, само в началото съм неприятен – малко трябва да скръцна със зъби, но ако знаеш как да се държиш всичко е наред, получаваш каквото искаш. Ей на виж Данчо – дърпа се, искаше си Доган. Първо му напомних какво направих с Бисеров, после малко се наложи още дисциплина и сега и той е състезател в твоята нова дисциплина. Хем е добър в нея, хем добре възнаграден. И с Тошко така стана, и със Слави, и с Бойко. Накрая всичко е наред”.
И наистина изглежда, че ще наред, Дневниче. Каза ми шефът, че нямам ангажимент към нищо в Пловдив. Вика: на предните избори Асен Кучкаря, Анри Ходжа и другите купувачи свършиха всичко по изборите. Дори тях ги писаха по медиите на Сорос, че са купувачи. Верно писнаха, ама аз нали си имам Борислав Боби – добре са момчетата, никой нищо не им направи, на тия избори пак ще работят за нас.
И така, Дневниче, спокойна съм, че има кой да свърши логистичната работа. Трябва само да съм усърдна в новата състезателна дисциплина – тая с ямата. Ама аз съм спортист и като се амбицирам бързо ще настигна и подмина и Бойко, и Данчо, и Тошко.
Твоя,
СК
