Осата Без цензура, без пощада
Изтрещели ли са? Ума ли са си изгубили?!
Това са снимки от неописуемо безчовечното, садистично, сатанински жестоко убийство!
Жестоко, за забавление са убили човек!
Точка. Дотук. Фактът е факт.
И какво се обясняват сега кой какъв бил и какво понеже не можело и каква държава нямало и то нали така, ми случва се, деца.
Полудели ли са, ако са искрени, а не платени глашатаи за минимална присъда!?
Изтрещели ли са? Ума ли са си изгубили?!
Убит е човек по садистичен начин!
Преднамерено! Публично! Демонстративно!
Всичко това е факт.
Дали е било планирано, или просто в момента се е получило от настроение?
Деца, какво да ги правиш, случва се.
Ми вие не сте ли били деца?!
Бяхме деца, да.
И сме се били, разбира се.
И вкъщи помагахме неизмеримо повече спрямо сега.
Бяхме деца, да.
Но не бяхме подкрепяни в пакостите.
И нямаше глезотии и истанбулски лигавини – имаше шамари и респект.
Особено момчетата яко го отнасяхме.
Винаги – заслужено. Често минавахме метър.
Но никой не ни ръкопляскаше за пакостите и белите, никой.
И то за много по-малки неща.
Сега започнали да обясняват кой какъв бил и май дали май не бил…
Не убивай!
Няма запетайка след този императив.
Няма изключения, няма оправдания!
Само това е – не убивай!
Промени в законодателството за носене на наказателна отговорност е минимумът като реакция.
И най-тежкото наказание според действащите закони.
Защото ако това не ни стресне като общество, значи обществото ни е в будна кома.
Очи има, но не вижда.
Уши има, но не чува.
Съвест има, ама мъртва.
А мъртвата съвест мъртви ги ражда.
Горе, при тепето
