Най-големият проблем на българите е, че народът е агресивен там, където агресията не струва нищо, и покорен там, където съпротивата има цена

Най-големият проблем на българите е, че народът е агресивен там, където агресията не струва нищо, и покорен там, където съпротивата има цена. Бие се на кръстовището, но не организира натиск срещу институцията. Мрази съседа, но търпи началника. Презира закона, но се страхува от чиновника, и нарича това „тарикатлък“.

Фасадният мачизъм е компенсация за импотентност

Българите страдат от битов агресивен мачизъм и политическа безпомощност, хората са готови да се сбият на светофар, но не и да организират натиск върху институциите.

Българинът слиза да бие с тръба друг шофьор, но мълчи, когато кметът краде, а шефът го унижава, защото пътният инцидент е сблъсък на ниво животински инстинкти, в който ти си „силен физически“. Това е фалшива сила. На светофара българинът си изкарва яда от системното си безсилие. Той знае, че срещу администрацията, КАТ, Прокуратурата и шефа е безсилен. Липсата на контрол върху държавата ражда първичната ярост в битовия живот. Тарикатлъкът не е интелигентност, а стратегия за биологично оцеляване на робите. Тарикатът мами системата на дребно, защото го е страх да се изправи срещу нея открито.

Хората така и не разбраха, че нищо няма да се промени като сменим едни политици с други.

Народът живее с митологията, че държава се оправя само ако излезеш с вили, факли или хвърлиш камък по парламента. Масово шараните вярват в кухата революционна романтика.

Революцията е бърз допамин. Отиваш, викаш на площада два месеца, хвърляш 5 камъка, „сваляш“ лошите и се прибираш пред телевизора да пиеш ракия, чакайки „новите да те оправят“. И накрая получаваш Гюров и Кандев (или поредния кабинет от Пеевски и Борисов).

Българинът 30 години ходи на избори с идеята, че ако махне „Лошия Бойко“ (или Костов, или Станишев) и сложи „Добрия Радев, Киро и Асен, или Костадинов“, мафията ще умре.

Истинската противоположност на българската пасивност не е погромът, а организацията.

Французите, германците, холандците и скандинавците не са си изградили институциите като периодично разрушават държавите си. Те изграждат организации, синдикати, професионални общности, съдебни механизми, медии и постоянен граждански натиск.

Необходимо е зануляване на механизмите за политическа безотговорност: начина на назначения, обществените поръчки, регулаторите, прокуратурата, администрацията, партийните субсидии, контрола върху медиите и зависимостите между бизнес и власт.

Мафията у нас не са ГЕРБ, ПП или ДПС. Мафията е самият Закон за обществените поръчки, уредбата на КПКОНПИ и на Прокуратурата, моделът за преразпределение в МРРБ. Който и да сложим на върха на този порочен механизъм, отдолу пак ще е същото.

Nik Ray