Осата Без цензура, без пощада
Скоро в училищата.
Из „Тъмните години на 21. век.“
— Деца, запомнете най-важното: „Вие не притежавате нищо, но сте щастливи!“
— Госпожо, а кой тогава притежава всичко?
— Как кой…? Никой! Нали ви обясних сто пъти? Никой нищо не притежава и затова всички сме щастливи. Разбрахте ли го най-после?
— Чакайте малко… Значи този, който притежава всичко, е напълно нещастен? Кой е този нещастник?
— Нали ви казах — никой нищо не притежава. Кое му е трудното за разбиране?
— Но, госпожо!
— Днес съм господин!
— Извинете, господине… Но вижте например тази химикалка. Тя не е моя.
— Точно така. Ти не притежаваш нищо!
— Е, чия е тогава?
— Ничия.
— Да, но е в моите ръце и пиша с нея. Значи най-вероятно е моя.
— Твоя е, но само привидно. В същността си тя не ти принадлежи, а ти е дадена назаем. Разбираш ли разликата?
— Не.
— Твоя е, просто защото си я взел назаем. По същия начин стоят нещата с къщата, колата, пералнята и всичко останало.
— Добре де, от кого съм я взел назаем, щом никой нищо не притежава?
— Ох… Вече почваш да ме ядосваш! Просто запомни, че не е твоя и когато спре да ти трябва, ще я върнеш. Какво толкова сложно има?
— И това ли е всичко?
— Не, има и още нещо. Трябва да си платиш за времето, в което си я ползвал.
— Чакайте… На кого трябва да платя за химикалка, която хем не е негова, хем е моя, хем всъщност не е моя?
— На обществото.
— А, значи обществото притежава всичко?
— Точно така!
— Излиза, че обществото е абсолютно нещастно, защото притежава всичко.
— Не, обществото ни е съвършено! И е щастливо, именно защото ние не притежаваме нищо. Ти въобще не мислиш! Още веднъж ако си отвориш устата, те наказвам. Нашето общество е изградено върху свободата на мисълта, а не върху брътвежи. Ние зачитаме човешкото достойнство и правото на собствено мнение — и точно затова сега те наказвам! Напиши за утре сто пъти: „Аз не притежавам нищо и съм щастлив!“.
Емил Йотовски
