ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ СЛУЧАЙ „СОНЯ КОЛТУКЛИЕВА“

Има моменти, в които въпреки всичко човек трябва да реагира. Бях написал, че ще отсъствам от фейсбук около два месеца, но точно днес това ми се струва невъзможно.

Така нареченият случай „Соня Колтуклиева“, който беше раздухан от вчера още, подобно летен горски пожар, е показателен колко наистина безпомощна, ниска и отчаяна е българската десница преди президентските избори.

Умът не ми го побира как така наречените красиви и гениални жълтопаветници преглъщат факта, че Кандев им е кандидат за вицепрезидент – да ме прощават и Господ, и козарят в село, но този човек, Кандев, излъчва такъв примитивизъм, че не е за вярване, дето го бяха назначили за главен секретар на МВР. Издигането на Кандев за вицепрезидент е необясним за мене факт – нещо средно между фройдизъм и идиотщина.

А Гюров е типичен пример за онези отличници в училище, които само като ги видиш, и веднага ти замирисва едновременно на парфюм, зубрене, предвидимост и слагачество. Гюров е като двойник на Кирил Петков – Кирил Петков го издигна Радев и той се обърна срещу него. Гюров го назначи Йотова, за да се опитва да лае сега срещу нея от вси страни. И тук вече работата не е „храни куче да те лае“, а „храни куче да иска да те изяде“.

Щом десните могат да преглътнат такава двойка, аз лично като бивш учител им пиша слаб две.

През цялото време на кампанията срещу Йотова бяха използвани подли номера, клюката и дренотемието, заяждането и пълното отсъствие на политически разговор. Бягството от политически разговор. Йотова, която е безспорно най-добре подготвената от всички кандидати за президент, беше принудена от слугински медии да се оправдава за Петричкия Ескобар, който беше въздигнат в ранг на световен престъпник и побойник. Те, същите герои, които след себе си оставяха петна от кръв и подлост, сега са слезли до равнището на отвратителни подробности. Буквално се търси под вола теле. Йотова е предала всички документи в Прокуратурата, ама това, видите ли, било, за да се скрие истината за помилването на петричанина. Откога, уважаеми дами и господа, Йотова държи в ръцете си Прокуратурата, откога?

Соня Колтуклиева, за която стана дума, в моите очи не е журналистка, а истерична и клюкарстваща конюнктурна жена, чиито „писъци“ и фиксации са добре известни на всички. Именно продажните български медии се превърнаха в акустична среда, в която такива като Соня Колтуклиева могат да превърнат конюнктурните си вибрации във вик.

Разбира се, че е възмутително една жена да бъде блъскана така, че да се налага да ѝ бъде оказвана медицинска помощ. На Соня Колтуклиева обаче отдавна трябваше да ѝ се „окаже“ морална помощ, а не да се превръща в център на внимание по време на пресконференции.

Не дай си боже днес или утре – в деня за размисъл, на някоя нова Соня Колтуклиева да ѝ се обели лакът за нокти. Или водещ на политическо предаване да получи рефлукс. Не дай си боже Илиана Йотова да кихне, и веднага това ще се превърне в огромен проблем за здравето на демокрацията.

И колко умело само, колко гадно случаят със Соня Колтуклиева се представя като реакция на „проваленото“ управление на Румен Радев.

В редиците на Прогресивна България има немалко магарета и глупаци. Има и откровени недоразумения.Лично аз си имам едно любимо тъпо същество депутатче, за което предупредих преди години, че не става за пропагандатор, ама ей го на – депутатче е. Истина е, че цените вървят нагоре. Истина е, че всички очаквахме да се пипа по-здраво и тези, които ограбиха и съсипаха живота ни, да отидат на по-тихо и оградено със съответни съоръжения място, но е измислица и не е вярно, че Соня Колтуклиева е жертва и нещо като нова Жана Дарк.

Затова с пълното съзнание, че нещата в държавата не са добре, че народът е на ръба на оцеляването и глада, с чисто сърце мога да кажа, че Йотова е най-добрият възможен избор. Имам и една мечта – да видя господин Кандев в политически дебат, па ако ще след това да се лекувам още по-дълго време от всякакъв вид травми.

А такива като Соня Колтуклиева винаги ще се представят за жертви, макар да е ясно, че са жертви на собствената си глупост и безмерно нахалство.

Николай Милчев