Архив тагове

Да е ясно – България се управлява от ционистката Румяна Бъчварова, бивша посланичка в Израел. Неслучайно я изстреляха за шеф на премиерския кабинет тъкмо сега. Неслучайно тъкмо сега цистерните са на гражданското летище „Васил Левски“. Другото са шменти-капели. Памперсът Запряненко вика, че нямало опасност за България. Главното командване на Иран …

Времето свърши — днес България решава дали ще живее изправена или на колене Довечера в цяла България излизат хора — млади, възрастни, работещи, безработни, студенти, майки, бащи, баби, дядовци. Излизат, защото повече не може. Излизат, защото този път не става дума за партии, лидери или организатори. Става дума за нещо …

В България има едни хора, които не крещят, не искат, не протестират. Те не заплашват, не се натискат пред камерите, не искат постове, не пишат във Facebook. Те просто… живеят. Живеят тихо, на ръба, някъде в малките улички на селата, в старите панелни блокове, в къщи, които отдавна чакат ремонт. …

С голямо съжаление ще кажа, че явно България няма да я бъде. Населението тук е стигнало такава тежка степен на изглупяване, че нищо не може да се направи вече. И то от всички страни. От психодесни до психопатриоти вярват във фалшиви новини, не си проверяват информацията, разсъждават елементарно като тригодишно …

От години, когато с историци, археолози и най-общо изследователи на миналото заговорим за началото на българската държавност, те неизменно казват, че то е било поставено не през 681-ва, а през 632 г. Аз самият с изненада установих, че това отдавна не е някакво екстравагантно и иновативно “историческо откритие”, а общоприетата …

България – страната на неограничените възможности В държавата, където логиката често се е скрила зад ъгъла, а моралът е избутан в последния ред, всичко е възможно. Мутра от средно ниво може да се превърне в премиер. Санкциониран по закона „Магнитски“ може да диктува дневния ред на държавата, а „деветото джудже“ …

Днес картата на България изглежда пълна – села, градове, махали, курорти. Но ако върнем времето само с няколко десетилетия назад, ще видим, че нашата страна някога е била осеяна с още стотици имена. Някои от тях звучат като излезли от приказка – Дивотино, Мали Кладенец, Върбина, Осиково, Червена могила. Други …

Във всеки град, във всяко село, дори във всеки квартал има истории, които никой не може да докаже, но всички разказват. Някой чул, друг видял, трети „познава човек, на когото това се е случило“. Така се раждат градските легенди — смесица от страх, въображение, суеверие и нужда от чудо. Те …