Вие сте добри граждани. Учите, работите, гласувате, пестите, спазвате „правилата“, и въпреки това усещате някаква тиха паника, нали?

Вие сте добри граждани. Учите, работите, гласувате, пестите, спазвате „правилата“, и въпреки това усещате някаква тиха паника, нали?

Приехте корупцията за политика, а инфлацията за природен закон, защото алтернативата е да приемете, че цялата финансова и политическа система е една гигантска Понци схема, но това означава, че спестяванията ти са илюзия, а „демокрацията“ е театър, и никой не управлява самолета. Затова предпочитате да вярвате, че „системата просто така работи“, че парите са истински, а изборите променят нещо.

Вие сте заложници на собствената си нужда да вярвате в Илюзията за стабилност.

––

Всяка партия обещава промяна. Ти гласуваш за нея, тя идва на власт, но прави същото като предишната, ти си разочарован. След 4 години гласуваш за опозицията, тя идва на власт и прави същото. Ти отново си разочарован.

Цикълът се повтаря безкрайно. ГЕРБ крадат. Сменят ги ПП. Те са некомпетентни. Връщат се ГЕРБ. После идва Радев.

А вие тичате към урните, водени от мантрата: „Ако не гласувам, печели мафията.“

Шаранчета, мафията притежава казиното. Дали залагате на червено или на черно, казиното печели.

Политическите партии не са носители на идеи, а HR агенции за паразити, които просто ви молят на всеки 4 години да им подновите договора. И вие го правите.

Очевидният въпрос е: Ако всички партии правят същото, защо има избори?

Защото изборите създават илюзията за демокрация.

Можеш да избираш между червени и сини, смяната на власт не променя курса, а само лицата на екрана.

Наричат го „демокрация“. Казват ти, че „гласът ти има значение“, че „можеш да промениш системата отвътре“.

Обясняват го с политологически теории. Разделение на властите, плурализъм, представително управление…

Оправдават го с „историята“. „Това е най-доброто, което сме измислили. Всички алтернативи са по-лоши.“

Наказват несъгласието. Ако не гласуваш, си „агент на Бойко и Шиши“. Ако гласуваш за малка партия, „хвърляш гласа си на вятъра“.

Демокрацията е театър. Вие сте публика. Партиите са актьори.

Ти не избираш политиката, а само кой да ти обяснява защо политиката не се променя.

Но ако признаете, че всичко това е измама, трябва да станете и да направите нещо. А това е трудно, по-лесно е да си кажете „Абе, такъв е животът“ и да си пуснете новините (които също ви лъжат).

––-

Хората вярват в образованието, защото искат да вярват. Защото не виждат алтернатива.

Децата прекарват 12 години в училище. Учат неща, които никога няма да използват. Забравят 90% от материала година след изпита. Завършват без реални умения за пазара на труда.

Училището не произвежда интелект, а послушници. Учи ви как да стоите мирно, и да изпълнявате заповеди на посредствени хора (учителите) и как да не задавате въпроси на авторитети.

Някои отиват в университет. Плащат огромни суми (или техните родители). Взимат заеми. Изкарват диплома. Излизат на пазара на труда и откриват, че дипломата не струва нищо, че работодателите искат опит, не знания.

Връщат заемите години наред. Работят на работи, които не изискват университетско образование. Чудят се защо са похарчили 4-5 години и десетки хиляди за нещо, което не ги е направило по-успешни.

Наричат го „инвестиция в бъдещето“. Казват ти, че „образованието е ключ към успеха“, че „без диплома нямаш шанс“.

Показват статистики. „Хората с висше образование печелят повече.“

Образователната система не произвежда образовани хора, а послушни работници, които приемат авторитета, следват инструкции и не задават неудобни въпроси.

Училището не те учи как да мислиш, а какво да мислиш. Какво да знаеш и в какво да вярваш.

И когато завършиш, не си по-образован, а по-конформен.

–––

Хората вярват в здравната система, защото искат да вярват. Защото не виждат алтернатива.

Ти си болен. Отиваш при лекар. Лекарят ти предписва лекарство, пиеш го. Симптомите изчезват, ти се чувстваш по-добре, но причината за болестта остава. След месец симптомите се връщат и отиваш отново при лекар. Той ти дава друго лекарство или същото, на по-висока доза.

Цикълът се повтаря, ставаш хроничен пациент и клиент на фармацевтичната индустрия.

Наричат го „съвременна медицина“. Казват ти, че „науката е доказала“, че „лекарствата спасяват живота“, показват ти изследвания. Клинични тестове, рeer-reviewed статии. FDA одобрения.

Ако не се ваксинираш, си „опасност за обществото“.

Здравната система не печели от здрави, а от болни хора, които купуват лекарства всеки месец, седмица и ден.

Хроничните болести са бизнес модел. Диабет тип 2, хипертония, депресия, безсъние – всички могат да бъдат управлявани (но не излекувани) с лекарства. Всички генерират постоянен приход.

––

Хората вярват в новините, защото искат да вярват. Защото не виждат алтернатива.

Отваряш новините. Виждаш заглавия. „Криза!“, „Скандал!“, „Опасност!“. Кликаш. Четеш статията. Тя е пълна с емоции.

Те те правят зависим от следващата „новина“. Ти мислиш, че си информиран, но всъщност си манипулиран.

Наричат го „журналистика“. Казват ти, че „медиите са четвърта власт“, че „свободната преса е основа на демокрацията“.

Показват репортери в бронежилетки, интервюта с „експерти“.

––

Всички тези измами са очевидни, всеки може да види, че системата не работи и да провери, че политиците лъжат. Всеки може да забележи, че образованието не образова, а здравната система не лекува, но хората продължават да вярват.

Когнитивният дисонанс е болезнен. Да приемеш, че си живял в измама, означава да признаеш, че си бил наивен и цял живот си вярвал в нещо фалшиво.

По-лесно е да продължиш да вярваш и да игнорираш доказателствата. Да рационализираш проблемите, да кажеш „системата не е перфектна, но е най-добрата, която имаме“.

Самозаблудата е удобна, а липсата на алтернатива е ужасяваща…

Ако парите не са реални, какво е реално?

Ако демокрацията е театър, как да променим нещата?

Ако образованието е измама, как да подготвим децата си?

Ако здравната система не лекува, на кого да се доверим?

Ако медиите лъжат, откъде да вземем информация?

По-лесно е да останеш в системата, дори да е измама, защото поне знаеш какво да очакваш.

––

Ако кажеш на приятелите си, че демокрацията е театър, те ще те погледнат странно. Ако кажеш на колегите си, че парите са фикция, те ще те смятат за луд. Ако кажеш на родителите си, че университетът е загуба на време, те ще се разсърдят.

Обществото наказва несъгласието с изолация, подигравки и изключване.

Дори да е измама, системата работи до известна степен.

Парите може да са фикция, но с тях можеш да купиш хляб .

Демокрацията може да е театър, но живееш в относително стабилно общество.

Образованието може да е безполезно, но дипломата отваря врати. Здравната система може да не лекува, но симптомите изчезват. Медиите може да лъжат, но поне знаеш какво казват другите.

Измамата осигурява комфорт, а комфортът е силен стимул да не задаваш въпроси.

––

Когато измамата е нормализирана, тя става „начин на живот“.

Когато никой не я спира, тя става по-голяма, по-наглa и по-агресивна.

През 2008 Fed създаде $1.5 трилиона. Хората се шокираха. Медиите писаха за „безпрецедентна интервенция“.

През 2020 Fed създаде $4.8 трилиона. Никой не се шокира. Медиите писаха за „необходима подкрепа“.

Следващия път ще са $10 трилиона. И отново ще бъде „необходимо“.

Измамата се нормализира, границите се изместват.

Вината винаги е в нещо друго. Инфлацията не е заради печатане на пари, а заради „пандемията“, „войната“ и т.н.

Бедността не е заради неравенство, а заради „липса на образование“, „лош избор“, „мързел“.

Болестта не е заради начина на живот, а заради „генетика“, „лош късмет“, „възраст“.

Измамата не е проблем. Проблем си ти, който не можеш да се приспособиш към нея.

––

Когато измамата е нормализирана, алтернативата става „радикална“.

Искаш реални пари (златен стандарт) = „икономическо безумие“.

Искаш директна демокрация = „популизъм“.

Искаш независими медии = „fake news“.

Системата се защитава, като маргинализира всичко, което я предизвиква.

––

Но всяка измама има краен срок.

Не можеш да печаташ пари безкрайно без последствия. В един момент инфлацията става хиперинфлация. Валутата става безполезна, а спестяванията изчезват.

Не можеш да лъжеш хората безкрайно, в един момент доверието се разпада, обществото се поляризира и институциите фалират.

Системата е измама, но ти не си безпомощен. Имаш избор, можеш да продължиш да работиш, да спестяваш, да инвестираш във фикции, сякаш парите са реални, а системата е стабилна…

Избор е твой, и Винаги е бил.

Измамата е нормализирана, но истината остава истина, независимо колко я наричат „конспирация“.

––

През 2008 година финансовата система на Запада се срина. Банките бяха неплатежоспособни. Ипотечният пазар се разпадна. Световната икономика беше на ръба на колапс.

Централните банки решиха да спасят банките, като създадат трилиони долари и евро от нищото и да ги вкарат в системата, нарекоха го „Quantitative Easing“ (количествено облекчаване).

Централната банка създава пари от въздуха и ги дава на банките в замяна на техните провалени инвестиции.

Откъде идват парите? От никъде.

Това не са напечатани банкноти, а цифри, създадени в база данни. Електронни записи. Пари които не съществуват физически.

С тези електронни пари можеш да купиш всичко – нефт, злато, земя, заводи, компании, ресурси.

През 2014 година, след години на инфлация под целта и бавен растеж, Европейската централна банка реши да се присъедини към другите големи централни банки и да добави количествено облекчаване към инструментариума си за парична политика. Първият кръг на QE продължи до края на 2018 и доведе до удвояване на размера на баланса на Евросистемата.

Евросистемата удвои баланса си. Това означава трилиони евро, създадени от въздуха, използвани за покупка на държавни облигации на страни като Гърция, Италия, Испания.

Къде отиват тези пари?

Парите не отиват в реалната икономика, а във финансовите пазари.

Инвестират се в акции, облигации и имоти.

В резултат на това цените на имотите експлодираха (защото инвеститорите купуват имоти с евтини пари).

Когато централната банка създава числа в база данни и ги обменя за реални активи – това се нарича „парична политика“.

Преди 1971 година, долларът беше обезпечен със злато. Можеше да отидеш в банката с $35 и да искаш 1 унция злато. Банката беше задължена да ти го даде.

Когато парите са само записи в база данни, без физическо покритие, злато и реален актив зад тях, тогава централната банка може да създава колкото иска.

Няма ограничение.

САЩ и ЕС създават трилиони долари и евро от въздуха. С тези пари купуват реални активи от целия свят. Нефт от Близкия изток, редки земни метали от Африка, производство от Азия…

––

Връзката с iCard, MyPOS и малките измамници

Сега се връщаме при iCard и анулираните транзакции, които се начисляват като успешни. При парите, които изчезват във въздуха. Те са микрокосмос на макроизмамата, малкият вариант на голямата игра.

Когато iCard не връща анулирана транзакция, това е измама, но когато Federal Reserve създава $4.8 трилиона за две години, това е „парична политика“.

А механиката е същата: Създаваш числа, които не съществуват. Обменяш ги за реални активи, надяваш се, че никой няма да забележи.

Всеки може да изчисли, че са създадени трилиони от въздуха. Измамата не е скрита, а е нормализирана.

Нарекоха я „количествено облекчаване“ за да звучи като научна политика, а не като създаване на пари от нищото.

Обясниха я с икономически модели, графики, регресии и академични статии. Оправдаха я с „кризата“, „необходимостта“ и „липсата на алтернатива“, и хората повярваха, защото иначе трябва да приемат, че цялата система е измама.

Хората предпочитат да вярват в измамата, да приемат, че „така работи системата“, да продължат да работят, спестяват и инвестират, сякаш парите са реални.

Но всяка система, базирана на безкрайно създаване на пари от нищото, в крайна сметка се самоунищожава, и когато стане, милиардите хора, които вярват, че числата в техните банкови сметки са реални пари, ще осъзнаят, че парите никога не са съществували.

Не пиша това, за да Ви уплаша или да предизвикам паника.

Пиша го, защото истината заслужава да бъде казана.

Когато централните банки създават трилиони, инвестирай в активи (имоти, акции, злато), защото те ще поскъпнат с инфлацията. Валутата се обезценява, защото cash-а губи стойност всеки ден.

Nik Ray