Осата Без цензура, без пощада
Еднакъв аршин ли?
Президентката Йотова написала поздравителен адрес до Зеленски по случай Деня на независимостта на Украйна. Прочувствен, топъл, емоционален, загрижен, почти майчински.
Протокол. Знак на внимание и уважение е. Но мери ли президентката ни с еднакъв аршин по въпросния протокол? Или избирателно?
На 12 юни бе Денят на Русия. Йотова вече беше президентка на България. Та се питаме: като е толкова стриктна по протокол, поздрави ли Владимир Путин и руския народ? Проверих. Не е публикуван такъв поздрав и не откривам новина по този повод.
Вероятно президентката ни е забравила.
Но пък държавният секретар на САЩ Марко Рубио не беше. Той написа: „От името на САЩ поздравявам руския народ по случай Деня на Русия. САЩ остават ангажирани с постигането на мирно решение на руско-украинската война. Надяваме се, че един траен мир ще проправи пътя към по-проспериращо бъдеще за руския народ и по-конструктивни отношения между нашите две страни.“
Забележете: Рубио пожелава „по-проспериращо бъдеще за руския народ“.
А от президентката ни — нито дума.
Поне публично.
И това не е всичко.
На 22 август, на националното честване на 149-ата годишнина от Шипченската епопея, което се проведе под патронажа на Йотова, руските официални представители не бяха поканени.
Явно пак беше забравила.
Но пък на 24 февруари се сети да каже: „Русия е агресор.“ Добре. Разбирам. Това е нейна политическа позиция. Но дали е на всички българи?
И още:
Прелюбопитно, е уверението ѝ към Зеленски: „Нашата страна е готова да даде своя принос и в следвоенното възстановяване и укрепване на Украйна.“
Кога обаче Йотова ще каже: “Време е за възстановяването на България?”
Защото извън големите градове, без да е имало война, България почти изцяло досущ прилича на фронтова Украйна!
Дано не забрави!
Валентин Иванов-Кардамски
