
Знаете ли каква е разликата между Джунгла и Казарма?
Джунглата (многообразното общество) е хаотична, опасна, всеки се бори за себе си, има хищници и жертви, но има ЖИВОТ… и еволюция. Там се раждат зъбите и интелекта.
Казармата (общество с обединяваща идея) е чиста, подредена, мирише на хлор и на лайна едновременно, и всички плочки са еднакви. Там живот няма.
КОНСОЛИДАЦИЯТА НА ИДИОТИТЕ
Забелязали ли сте удивителната консолидация на идиотите с властта?
Идиотите се обединяват, защото идиотът е слаб и непълноценен когато е сам.
Умният човек е самодостатъчен. Той е като трън в задника, и е труден за управление.
Идиотите са като лего части, те са еднакви, пасват си идеално и образуват здрава, бетонна стена, в която си блъскаш главата.
Властта обожава това лего и с него строи мавзолеи на собствената си глупост.
ОБЕДИНЯВАЩАТА ИДЕЯ Е УСМИРИТЕЛНАТА РИЗА НА НАЦИЯТА
Когато чуеш политик да говори за „Национално единство“, „Една цел“, „Обединение“ – бягай с 200 и не се обръщай, или го застреляй ментално веднага.
В момента, в който всички запеят в хор, мисълта умира. Защото мисълта изисква съмнение, а хорът не търпи фалшиви ноти (различно мнение).
„Обединяващата идея“ (билa тя комунизъм, нацизъм или „евроатлантизъм“) е прокрустово ложе.
Ако си твърде дълъг (умен), ще ти отрежат краката (главата).
Всички трябва да са равни, а равни могат да бъдат само мъртъвците, идиотите и робите.
––
Общество, споено от „Велика идея“ (насилие), е стъклено топче.
Твърдо е и изглежда непоклатимо, но ако го удариш с малкото чукче на реалността – то става на сол.
Защото хората там нямат връзка един с друг. Те са свързани само вертикално. Когато Вождът падне, нишката се къса и те остават безпомощни сираци.
Вижте какво стана с нашата родна кочина след ’89-та. Падна Живков, и народът се обърка. „Ами сега? Кой ще ни казва какво да мислим?“
Свободното общество (многообразното) е като паяжина.
Правителството се сменя, но обществото си пие кафето и прави бизнес, защото Иван знае, че Драган е свестен, макар да е идиот.
Връзките са хоризонтални, те са между хората, а не между човека и държавата.
ЧОВЕШКАТА ПЛЕВЕЛ
Трябва да ценим плевелите (хората, които развалят перфектната градина на диктатора).
Човечеството никога няма да стане здравомислещо като цяло. Мнозинството винаги ще търси „Спасител“ и „Голяма идея“, защото ги мързи да мислят. Мисленето хаби калории.
Подчинението е уютно и топло, като в утроба или като в гроб.
Затова – бъди трън.
Разнообразието е единственият имунитет срещу социалния рак.
Да, разнообразното общество е шумно, мръсно, пълно с конфликти и спорове. Хората се псуват, карат се, не са съгласни, и точно това е красивото!
Защото в крясъците на разногласието се ражда свободата. В тишината на „Единството“ се чува само щракането на белезници.
Ние сме хаосът, а той не може да бъде поробен.
Свободата е правото да кажеш на властта, че е гола, грозна и мирише. А това се прави само индивидуално. В хор се пеят само оди за Тиранина.
Автор Nik Ray