Из Тайния дневник на Слави Т., 3 ноември 2025 г., София

Из Тайния дневник на Слави Т., 3 ноември 2025 г., София

Мило Дневниче,

Откакто пратих Станислав Б. в парламента да каже, че благодарение на ИТН кабинетът на Пеевски съществува, но не е кабинет на Пеевски и всъщност ние пазим България от Пеевски, осигурявайки неговото управление (чак аз се обърках), много ми се иска да кажа нещо. Публично, имам предвид. Иначе лично казах: звъннах на Бойко казах “оставаме”, после звъннах на Делян и му благодарих, че ни е осигурил портфейли за ресто (не знам какво се чудите – на ресорите, министерствата някога им се казваше портфейли, а те и сега по същество са си това). Та, след като благодарих на Делян от една страна, а от друга пратих Станислав Б. да каже, че ние пазим държавата от Делян както сме обещали и… ми залисва публична изява.

Първо реших да напомня колко съм важен като написах статус във Фейсбук, че някой излъчва фалшиво интервю с мен. Не стана нищо кой знае какво. Очаквах някой да ми обърне внимание, а то май се оказа, е аз съм единственият, дето се интересува от евентуално мое интервю – фалшиво или истинско – няма значение.

Затова реших да напиша песен. Излезе, че и написването на песен е като участието му в политическия живот: хем е чалга, хем е толкова ретро, че никой не може да се ориентира сега това актуално ли е, не е ли.

Обаче аз тая песен я написах (не аз, де – Евгений. Ма то всичкото ми е такова – все викам “аз, аз” – пък все някой друг го върши: аз написах песен, то Евгений я написа; аз създадох ИТН, а то Орлин я създаде; аз диктувам правилата, а то – Делян и Орлин се разбират, аз само свеждам до знанието на Станислав Б. какво да каже). Отплеснах се. Та, искам да кажа, че тая песен я написах – така де, Евгений я написа, като терапия за мен. Да мога да си кажа, че някога медиите са ми обръщали внимание (неслучайно е пълна със скрийншот от пред 100 години), да напомня, че имам татус – демек страшен съм мъжага, че съм жива рана, че съм господар и роб и други емблематични извадки от песни. Ми то се получи нещо между самопризнание и терапия, верно..

Накрая написах един статус у Фейсбук и казах, че съм селяндур, ама съм израснал с класиците. И после забраних коментарите, уж за да не печелят троловете на мой гръб. За да звуча особено аргументиран публикувах и колко хиляди коментари има в профила ми. А то истината е следната: първо съвсем автентично изглежда да си ме псуват и аз понеже не искам, ще казвам, че са тролове. Второ – никакъв AI на Мета не брои вместо мен интеракциите и коментарите в профила ми. Броя си ги аз и се радвам – хем ми става едно носталгично, хем и безтва нямам друго занимание освен да броя коментари, щото нали Евгений пише песните, Орлин държи партията, Станислав Б. официално обяснява какво сме направили, а Делян си управлява.

Другият такъв без работа като мен е Бойко, но още преди години се скарахме. Иначе бих му звъннал да си поговорим за славното минало. Макар че сега стоплихме отношенията покрай на Делян управлението, нали го крепим с него. Ще прочета малко стара преса и ще помисля – може и да се обадя на Бойко ако видя някоя хубаво заглавие за него, освен тия за мен. Да му стопля душата и на него.

Твой,

СТ

Автор „Мило дневниче“ фейсбук