Осата Без цензура, без пощада
Мъча се да си представя за какво точно са гласували тези, които са предпочели Гюров и Кандев.
По-младите, които хабер си нямат от политика, са гласували за Гюров, защото им изглежда холивудски навит. Всичко си има човекът – скули, брадичка, интересно си мърда устата, докато говори, рита мачлета в кабинета си заедно с Бербатов, меси баници и питки, качва клипчета в Тик-Ток – изобщо – тяхно момче. Те никога няма да се попитат какво точно Гюров е правил в политиката, как така от шеф на голф клуб е цъфнал в Управителния съвет на БНБ, нито защо са го махнали оттам.
Сигурно са им обяснили, че комунистите са окупирали и Народната банка и Гюров е пострадал по тая линия, защото не е комунист. Това младо поколение е облъчвано вече четирийсет години и зареждано с антикомунизъм, с русофобия и с верноподаничество към видоизменящата се в цветово отношение Европа така, че мърдане няма.
Сигурен съм, че момичетата, гласували за Гюров, гледат на него като на класен ръководител, в когото са влюбени и са готови да го следват докрай.
Сигурен съм също така, че в безсловесния гардеробоподобен Кандев по-младите виждат як чичка, който пази пред дискотеката, в която те вилнеят. Симпатичен им е, че е буца и гледа като мечка стръвница.
Гюров и Кандев са скулптура и скулптурна група, а не реални хора – имам предвид сега, в предизборната кампания. Жалкото е, че почти всички в предизборната кампания, които искат да ни управляват, престават да бъдат живи хора, а се вдървяват, гипсират или разливат и захаросват и се превръщат в нещо, което не са.
Пред очите ми хората кандидати за власт стават ту карамелизирана захар, ту пластилин, ту ръждясало желязо, ту железобетон. Целта е временно да се угоди на вкуса и изискванията на гласоподавателите.
Най-смешни от всички след тези избори са социолозите, политолозите и пиарите, които не могат да си представят колко много вече са извехтели и втръснали до смърт. Всеки човек, който има на раменете си глава, а не цинкова кофа, може веднага да се сети кой социолог и по каква причина говори това, което говори. Цялата тая пасмина трябва да бъде изрината и да престане да се прави на жреческо съсловие. Социолозите и политолозите жреци отдавна не говорят с Господ (тоест – с Народа), а се кланят само на хонорарите си, на всестранните си ползи и на високия си социален статус. Една „бяла спретната къщурка с беемве отпред“ и с басейн в двора е Господът, на когото се кланят всички, за които политиката е смисъл и цел в живота.
Вече нищо не може да повлияе на никого. Убедих се, че на чукундурите и от ляво, и от дясно, и от центъра на София, и от мегдана на селото не могат да им повлияят никакви черни лебеди и бели лястовици, никакви петрохани и колтуклийки, кораби, дронове, войни и така нататък. Ние сме напълно парализирани от най-първичните си чувства и все повече ми се струва, че Изкуственият интелект, който ни е обсадил отвсякъде, скоро ще поиска да го изберем и за Президент, и за Цар, и за Патриарх, и за Папа. Ние вече сме изкуствен интелект без интелект. На прага сме да се избием като хора, готови сме да се стопим като етнос, да изчезнем като нация, но не и да изгубим изборите и за кмет, и за президент.
Понякога изборът на кмет е по-важен от избора на президент. А още по-важни от изборите за кмет и президент са „изборите“ на смартфон, на маратонки, на наденица и на рекламирано лекарство срещу вагинална сухота.
Вагиналната сухота от рекламите така ми се е набила в главата, че като нищо мога да получа и умствено, и всякакво друго телесно протриване.
Преди тези избори не чух моето поколение например живяло ли е преди осемдесет и девета година, или не.
Не чух ние, които живяхме през социализма, живи ли сме били, или мъртви.
Не чух имало ли е поне един миг в нашето развитие, в който Русия да не ни е мачкала и Съветският съюз да не ни е газил и поробвал. От сегашната пропаганда излиза, че враг номер едно на България винаги е била Русия.
Такова блъскане с чук по главата падна през тия четирийсет години, че няма как да не си помисля, че нашето поколение е било мъртво по рождение – така излиза.
Помня как някога всички ревяха като магарета да влязат в БКП – на полза роду и за лична ползица, а сега със слонски рев се отричат от времената на соца.
През тази кампания не чух някой да се разкае, че бандити, мутри и гангстери, политически проститутки и шмекери разкостиха държавата и си я сложиха в джоба. Как пък един от тези приватизатори не беше уличен и не си получи заслуженото?
Пред очите на всички ни – като одрана овца, България беше разпарчетосана на мръвки и раздадена по криминални, партийни и етнически критерии. А такива като мен и като милиони българи духахме супата. И когато ядяхме супа, не виждахме, че вместо телешко варено, ядем постна клин чорбица със спанак и сиренце. Прокурори и съдии станаха недосегаеми богаташи, а нотариусите се превърнаха в извънземни.
По-нататък по веригата всеки късаше по мръвка, докато самата верига не изчезна и стадото не се запиля по света.
В България българите са на изчезване, но за мен това е стара тема, по която пиша непрекъснато. В провинцията има остатъчен български етнос, а в градовете като във Вавилонска кула са се струпали онези, за които България съществува само във виртуалното пространство. След не повече от десетина години българите ще бъдем лански сняг. Повтарям – лански сняг.
Ако кажа, че сме на ръба на пропаст и трябва да си отваряме очите на четири, ще бъде малко. Аз вече се чувствам политнал в пропастта и разочарованието ми е толкова голямо, че съм безсилен да го опиша. Защото си въобразявах, че България е и моя, а тя се оказа на други, които си я сложиха в джоба и я понесоха накъдето си искат. Те не взеха България в сърцето си – те я взеха в джоба си. Ясно е, че тук не говоря за милионите емигранти, а за онези, които се заринаха до устата в сласт, пари и престъпления. Но важното е да победим Путин и да харесваме за политически вождове манекени от витрината на живота.
