Осата Без цензура, без пощада
Един от първите ми сблъсъци с Костадинов беше по повод кадровата политика. Исках да привлечем знаещи и можещи хора, образовани, с опит и доказани в професията си. Той ми заяви, че иска верни, а не умни. Умните спорели, питали, не били съгласни с решенията му. Затова предпочитал неумни, но верни. Казах му, че точно неумните, които смята за верни, ще го предадат. Е, явно и неумните, но верни, вече не са му верни. А може, както злите езици говорят, да им е писнало да се отчитат на лидера и да отделят от заплатите си. Ама това не го вярвам, ма той не е такъв човек, гаранция!! И нашите представителни едно време отиваха за партията, а не по предназначение.
Кадровата политика на Възраждане е пълен потрес. Карикатурите, явяващи се по листите им, станаха за смях на цяла България. Тук-таме има и нормални хора. Въпросът е кой нормален дълго ще издържи в тази партия.
Сега тръпна в очакване Копейкин колко милиона ще каже, че са получили да напуснат партията и да го ПРЕДАДАТ. Ще ги оплюе, ще ги компрометира, ще ги клевети – обичайната програма, вече никой не се впечатлява.
А за Общински съвет – Пловдив – там винаги мнозинството е било трапезно.
Интересно е кой в Пловдив ще обере пешкира за резила. Ангел Георгиев принципно е обран и по-дипломатичен, а и е верен на Костадинов. Но таксиджията, който напоследък се занимава само с общински работи, нищо, че е депутат, вероятно е проблемът. По мое време заради него половината структура напусна. А след това и още хора напуснаха.
Вече дори ми е безинтересно.
Автор Елена Гунчева-Гривова
