Осата Без цензура, без пощада
Те са твърди, като хляб отпреди седмица и бързи, отбягващи бабините пантофи, летящи към тях с прецизността на бумеранг. Още от петгодишна възраст те вече можеха да усетят настроението на майка си само по тракането на тенджерата на печката.
На седем години те бяха сами на улицата, с ключ на конец на врата си и точни инструкции:
„Има обяд в хладилника, стопли си го на котлона, но без да загори.“
На девет години те вече сами готвеха супа без рецепта, На десет години знаеха как да се оправят с крана в банята и да избягат от кучето на съседа с торбичките с покупки от магазина в ръце.
От сутрин до вечер бяха на улицата. Нямаха телефони. Вместо пътеводителя Waze, имаха точен маршрут в главата си. По улиците, до реката, или морето и обратно в къщи, в тъмното с наранени колене, като след военно сражение.
И все пак оцеляваха и оцеляха. Коленете им забърсани със слюнка и наложени с листа от жиловляк. И когато го отлепяха и заболи, чуваха: „Не се гевези, хич не боли.“
Ядяха хляб със свинска мас, пиеха вода от градинския маркуч – набъкана с микроби, на който всяко кисело мляко с „бактериум булгарикус” би завидяло. Тогава нямаше алергии. И да имаше, си мълчаха.
Те знаят поне десет начина за премахване на петна от трева, мазнина, кръв и мастило. Защото трябваше да се приберат „чисти“. Иначе…
И това не е всичко.
Те преминаха през грамофонните плочи, транзисторното радио, черно-белия телевизор, ролкови магнетофони и касетофони, CD-та и дискове, а сега държат хиляди песни във флашките … но им липсва пускането на касета, превъртана с молив.
А след като получаваха шофьорска книжка, прекосяваха на кръст цялата страна с „Жигули“, „Москвичи”, „Шкоди” и пръдливи „Трабанти” и „Вартбурги” – без климатик, или GPS. Само с пътна карта, където цялата страна е осеяна с точките на 100-те туристически обекта и носейки книжка с печати от БТС (Български туристически съюз) на няколко страници. И само със сандвичи със салам, сирене и кашкавал в багажника
И се връшаха спокойно обратно. Без Google Translate. С щастлива усмивка.
Това е последното поколение, което помни света без интернет, без комуникация, без постоянна тревога за нивото на батерията в смартфона. Те знаят разликата между него и такъв, на кабел в коридора. Те имаха книги с рецепти, а не приложения в Интернет. И сами си спомняха за рождените дни на приятели и роднини, а не да им напомня Фейсбук.
Това са хора, които:
– поправят всичко с изолирбанд, кламер и клещи,
– помнят, че имаше само един канал по телевизията и той не им омръзваше,
– знаеха, че „прелистването“ не е скролване, а ровене в телефонен указател,
– и те вярваха, че ако не вдигнеш телефона, все пак си жив и непременно ще се обадиш.
Те са различни.
Те имат емоционален щит, имунитет от ерата на недоимъка и остри рефлекси, като наточени на шмиргел. Последните, истински нинджи на оцеляване в ежедневието.
Не пипайте над шестдесетгодишения. Той е видял повече, живял е по-съзнателно и има ментови бонбони в джоба си, по-стари от детето ти. Той е преживял детството си без столче в колата, без велосипедна каска и без слънцезащитен крем. На училище – без смартфон и лаптоп. Имал е истинска младост с очи вперени в живота наоколо, без скролване в дисплея. Той не търси отговори в Google – защото има инстинкти.
И въпреки всичко, той има повече и истински спомени от теб, търсещ образи от живота в облака на Интернет…
https://djani.blog.bg/
