НЯМА ПО-ТЪРПЕЛИВ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ. НО ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ?

Днес, съвсем сериозно, на каса на EasyPay се разплаках.

Не защото не мога да си платя сметките. А защото осъзнах, че работя единствено и само за да ги плащам. И че колкото повече работиш, толкова по-малко ти остава за самия живот.

Нека ви разкажа.

Октомври беше топъл месец. Нямахме парно, не сме пускали печки. И въпреки това днес платих близо 100 евро ток.

За два телефонни номера към Vivacom – 77 евро.

За вода – 28 евро.

Общо: 205 евро! Или близо 401 лева!

И това са само три сметки!

Отделно плащам телевизия и още един телефонен номер към друг оператор.

Майка ми е инвалид с ТЕЛК, след пет инсулта, трудно подвижна. Нейният телефон, за който преди плащахме 12 лева, сега струва 22 евро. Тоест близо 43 лева.

Моят телефон е 38 евро – близо 74 лева.

Представете си!

Преди месец и половина – два плащах близо 200 евро само за два телефони номера и телевизия към Vivacom.

Подадох две жалби. Обясних, възразих, поисках решение. Отговорът беше такъв, че на практика можех да си пия една студена вода.

При преподписването ми предложиха да остана на същия план.

Благодарих им от сърце и им казах, че повече не желая да имам нищо общо с тях.

Събрах всичко, приключих договора и продължих нататък.

Нека ме съдят, ако смятат, че имат основание. Но и ние душа носим!

А сега си представете човек, който работи по 28 дни в месеца, по 12 часа на ден. Работи като куче, за да може накрая да плати сметките си.

Изпитвам панически ужас да вляза в хранителен магазин.

И благодаря на Господ, че нямам малки деца, защото не знам как се справят семействата с две или три деца.

Погледнах и хляба днес – 2 евро за 700 грама. Това са близо 4 лева!

Горивото – 1,90 евро за литър, или 3,72 лева.

В магазина, в който работя, капучиното е 2,55 евро – почти 5 лева. Обикновеното кафе е 1,20 евро – 2,35 лева. Латетата започват от 3,70 евро – над 7 лева!

И не говоря за луксозно заведение. Говоря за най-обикновен магазин за алкохол и цигари.

А хората купуват. Плащат. Мълчат.

И тук идва големият ми въпрос:

КЪДЕ СМЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ?

Вярно ли е, че сме се превърнали в народ, който само мрънка вкъщи, плаща и се надява следващия месец да е по-добре?

В Румъния имаше реална борба с корупцията. И не, не говоря за слухове или политически обещания.

Румънската Национална дирекция за борба с корупцията (DNA) постигна окончателни присъди срещу високопоставени представители на властта.

Само през 2016 г. румънските съдилища постановяват 339 окончателни осъдителни решения по дела на DNA срещу общо 879 обвиняеми. Сред осъдените има двама сенатори, осем депутати, включително бивш вицепремиер, един министър и девет кметове.

През 2023 г. също има окончателни присъди срещу депутати, сенатор, министър и кметове.

Бившият лидер на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня получи окончателна присъда от три години и шест месеца затвор и влезе в затвора.

Това са факти, а не политически лозунги.

А у нас?

Изминаха 37 години от началото на прехода.

Колко високопоставени политици действително понесоха наказателна отговорност и влязоха в затвора за корупция?

Колко души бяха осъдени за безобразията с обществените поръчки, пътищата, строителството и парите на данъкоплатците?

Колко пъти видяхме реална отговорност на хората, които управляват държавата?

Не казвам, че в България няма осъдени политици или държавни служители. Казвам, че обществото има право да пита защо толкова малко отговорност стига до най-високите етажи на властта.

И докато говорим за отговорност, нека погледнем и състоянието на държавата, в която живеем.

Да, има безобразни шофьори. Да, има нарушители, които трябва да бъдат наказвани. Но кой носи отговорност за състоянието на пътищата? Кой контролира ремонтите? Кой отговаря за качеството на строителството и поддръжката?

Не може 30 години да прехвърляме цялата вина върху последния човек във веригата!

И ето ни днес.

Влязохме в еврозоната, но хората продължават да смятат дали ще им стигнат парите до края на месеца. А усещането на много българи е, че животът вече струва двойно.

И нека бъдем честни: отдавна не усещаме съотношението едно към едно. За много стоки и услуги усещането е за едно към две.

Не казвам, че всяко поскъпване е причинено от еврото. Казвам, че контролът, прозрачността и защитата на потребителя трябваше да бъдат много по-сериозни.

А сега идват януари и февруари.

През декември ще се разсеем. Коледа, Нова година, подаръци, празнични трапези. Ще вземем пари назаем, ще напазаруваме и ще кажем: „Някак ще се оправим“.

Но после идват сметките. Зимата. Отоплението. Храната. Лекарствата. Вноските. Кредитите.

И тогава ще разберем колко струва мълчанието ни.

Не призовавам към безредици. Не призовавам към политически партии. Призовавам към гражданско съзнание, към солидарност и към смелостта да казваме, когато нещо е несправедливо.

Защото не може цяла Европа да има граждани, които излизат и защитават правата си, а ние да се страхуваме да поискаме нормален живот.

НЕ ИСКАМЕ ЛУКСОЗЕН ЖИВОТ. ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ ДОСТОЙНО!

Искаме да работим и да можем да си позволим храна.

Да плащаме сметките си, без да се разплакваме на касата.

Да можем да помогнем на възрастните си родители.

Да не се страхуваме от всяка следваща фактура.

Искаме държава, в която законът важи за всички. И в която хората на власт носят реална отговорност.

България не е бедна на трудолюбиви хора. България е бедна на справедливост.

А най-страшното е, че започваме да свикваме с това.

РАБОТИМ, ЗА ДА ПЛАЩАМЕ СМЕТКИТЕ. А КОГА ЩЕ ЖИВЕЕМ?

Петя Иванова

Вижте още

Докога Несебър ще мълчи пред шепа застаряващи дерибеи и техните схеми

Докога ще мълчите, Несебър? Време е дерибеите да си ходят, преди да ги изведат с …