Пеевски решава кой има право да пита: случаят с Кристияна Стефанова и лицемерието на българската „демокрация“

Нека не се изненадваме лицемерно, че Делян Пеевски решава кой журналист може да влиза в Народното събрание и кой – не. Случаят с младата журналистка Кристияна Стефанова, която си позволи да зададе неудобен въпрос и след това изгуби достъп до парламента, е просто поредното доказателство колко фиктивна е т.нар. „демокрация“ у нас.

А и не само в България. Все пак г-н Пеевски управлява страната с благословията на редица западни и регионални „партньори“. Още преди време високопоставен еврочиновник откровено заяви, че именно той е лицето на „евроатлантизма“ у нас – и никой в Брюксел не видя проблем в това.

Истината е, че т.нар. „либерална демокрация с български характеристики“ е само удобна фасада. Зад нея стоят няколко олигархични клана, които срещу вярна служба на чужди интереси получават зелена светлина да управляват България като лична собственост. В тази схема няма място за честни журналисти и неудобни въпроси.

Не е изненада, че младата репортерка беше отстранена. Какво друго да очакваме от фалшиво правителство със сламен премиер, дошло на власт чрез нелегитимни и манипулирани избори? Управлението у нас отдавна се крепи не на доверие, а на страх, зависимости и контрол над медиите.

И все пак, както често става, подобни тромави действия се обръщат срещу самите си извършители. Един неудобен въпрос е далеч по-безопасен от вълната обществено недоволство, която в момента се вихри в социалните мрежи. Но как да го обясниш на хора с манталитет на 90-тарски мутри, които не разбират, че сме в 2025-а, а не в 1995 година?

Вместо да „затворят устата“ на Кристияна Стефанова, управляващите само увеличиха аудиторията ѝ. Хората имат нужда от истина и инстинктивно застават зад всеки, който я изрича. Мога да го потвърдя и от личен опит – мен, колегата ми доц. Димов и другите от екипа ни няма да видите в студиата на бТВ или НОВА. Но всяка вечер ни гледат между 130 и 200 хиляди българи – по „Евроком“, „България 24“ и „България он еър“.

Парадоксално, но точно това ограничаване на свободата на словото ражда нова, независима журналистика. И колкото повече властта се опитва да я смаже, толкова по-силна става тя.

На Кристияна Стефанова пожелавам успех и сила – да остане честна, остра и непримирима. А на България – някой ден да има не просто свобода на словото, а и истинска национална държава. Защото сегашното прогнило, квази-държавно формирование вече се клати под собствената си тежест.

Автор: Симеон Миланов