Осата Без цензура, без пощада
Проблемът ни е, че една известна част от българите са си долни измекяри и ибрикчии. Готови да клекнат пред тези, които раздават порциите и да забравят и род и родина. Еничари са им казвали едно време на родоотстъпниците. Макар и еничарите да са имали това оправдание, че насила са ги вземали и са ги правили отстъпници от вяра и род, а сегашните доброволно, за облаги. А понякога и от липса на елементарни знания по история, от липса на достойнство и национална чест.
Аз живях и тогава. По време на възродителния процес. Тъкмо бях в УПК в дванадесети клас на икономическия техникум в Пловдив. В класа имаше три туркини – Севда, Бяла и още една Севда. Приятни момичета. Говорихме, обсъждахме. Тогава не се деляхме, не се замисляхме. И започна Голямата Екскурзия, когато те решиха да си отидат в родината-майка. Братът на едната – Бяла, дойде да ги вземе и трите от час, нахлу като башибозук и им каза да тръгват. Бяхме в шок. Попитахме едното момиче – Севда, какво става. Тя се обърна с поглед, в който се четеше неистова омраза и ни нарече гяурки и ни каза, че всички ако може, ще ни изколи. Повече не ги видяхме. Но това винаги ми е пред очите – погледът, пълен с неистова злоба и омраза. А предишния ден просто бяха едни от нас.
Кой се е прикривал. Кой е сгрешил. Тогава имаше напрежение определено. Подочувах от познати на нашите, че Държавна сигурност е притеснена и взема някакви мерки относно турски сепаратисти. Разбрах още тогава за Буново. За взрива на гара Пловдив, в Сливен. За жертвите – невинни дечица и майките им. А е било предвидено жертвите да са много, само изоставането на влака е предотвратило взривът да е в тунела.
България сега е разграден двор. Където патриотизмът е срамен за соросоидите и евроатлантиците. Където ние трябва да се срамуваме от Възродителния процес. Но така и да не искаме и да не получаваме извинение – официално извинение заради жертвите на Буново.
Хората не се мразят. Българи и турци живеят спокойно заедно. И си помагат и се уважават. Но когато се намесят политиците, става сакатлъка. Достатъчно дразнещо е, че има партия ДПС, че дори и в два варианта. Поклонението пред Тюркян на политици и партии е огромна грешка в момента. Защото всеки път, когато произнесете Тюркян, ще ви отговаряме – БУНОВО.
И това не е омраза. Това е кръв, чест, национална идентичност и достойнство. Почитта към загиналите в онези времена трябва да е такава, че да не се стига до нови жертви. Оставете времето да излекува раните и на тях и на нас. Не сипвайте сол в тях.
Елена Гунчева-Гривова
