Осата Без цензура, без пощада
Принципно колкото българи има, има два пъти по толкова и мнения, които си ги отстояват. Традиционно българите най-много обичаме да мразим други българи, които не са на нашето мнение. Разделението на народа ни е по всички оси и точки. Било то за политика, футбол, външна политика, партии, животни, къщи, управление, морал, деца и какво ли още не. Едни филипики се леят от сутрин до вечер по социалните мрежи, докато всички се намразят за десет живота.
Сега за кучето Мая и психопатчето-доктор обществото отново се раздели. Някои се упражняват да защитават психопата, все пак бил доктор. То и Менгеле е бил доктор. Дори ме е гнус да коментирам как може да защитаваш един садистичен убиец. Пък ако ще и десет дипломи да има.
За политиката е същото. Омразата стига такива висоти, че и изконните ни врагове не могат да ни мразят така, както ние си се мразим. Правим си взаимно списъци. Едните до стената, другите в Сибир, трети по инфраструктурни проекти да копат с лъжица. Да се похваля, аз съм в списъците и на психодесните и на психопатриотите и на американците. Както се казва, старая се, колкото мога.
Разединението ни винаги го е имало. Още преди Девети септември – русофили и русофоби, партийни котерии. Какво ли още не. А сега вече стига до пълно безумие. Готови сме да се изпотрепем взаимно за най-дребното нещо.
Никой не може да ни спаси отвън, ако не се консолидираме като народ. Със здрав морал, с обща идея, с хора, които да ни водят не защото искат за всичко да са начело, а които могат и искат да помогнат на България. Ако това не го направим и не се променим, никой не може да ни спаси.
Автор Елена Гунчева-Гривова
