След милиони години еволюция, най-накрая получаваме шебека Тошко

Шебека Тошко бил най-грозния от партията на шебеците но пък за сметка на това най нагъл ….или може би пълен с комплекси. Главно заради него другите шебеци може би повече никога няма да могат да се разходят свободно по улицата без подвиквания за предатели или някой и друг домат който да хвърчи по тях.

Шебека Тошко предизвиквал позиви за отвращение само с вида си а когато заговори лекувал и най упорит запек при тези които го гледат и слушат

След изборния сезон в страната на шебеците настъпи необичайна тишина. Онзи тип тишина, в който дори часовниците започват да тиктакат по-внимателно, за да не събудят политическите спомени.

И в центъра на тази тишина стоеше легендарният образ – Шебека Тошко.

Преди изборите той беше навсякъде. Ако някъде имаше микрофон, той вече го използваше. Ако имаше камера – тя вече беше свидетел на „историческо изказване“. А ако имаше тишина – тя не оцеляваше дълго.

Хората дори започнаха да си повтарят с усмивка:

„След милиони години еволюция, най-накрая получаваме шебека Тошков.“

Това се превърна в нещо като градска мантра. Повтаряше се в коридори, в студиа, дори в мислите на хората, когато чуват прекалено уверени обещания.

Шебека Тошко, разбира се, беше специален случай. В страната на шебеците се говореше, че дори огледалата понякога се замисляли дали да го отразят директно или първо да направят малка пауза за естетическа подготовка. Но това, разбира се, са легенди – от онзи тип, който се разказва с усмивка и без доказателства.

Истинската история обаче била още по-интересна.

Около Шебека Тошко се оформило цяло малко „семейно предприятие“. В този свят на шебеците успехът не бил просто личен – той бил споделен, почти като фамилна традиция.

Неговият син – известен в приказките като „младия предприемач с необяснимо бърз старт“ – изведнъж се озовал в бизнес среда, която звучала сложно, модерно и много „енергийно ориентирано“. Някои казвали, че се занимава с ток, други – че с нещо около ток, трети – че просто е там, защото е „там“.

И както винаги в страната на шебеците, хората си шепнеха:

„След милиони години еволюция, най-накрая получаваме шебека Тошко.“

Само че този път фразата звучала различно. По-скоро като коментар към цялата ситуация, отколкото към самия човек.

А около това се въртеше и другият феномен – масовото напускане. Някои от старите шебеци, които още вярвали, че нещата могат да се правят нормално, просто си тръгнали. Казвали, че е „творческо несъгласие“. Други – че е „умора от прекалено много идеи на квадратен метър“.

Останалите пък продължавали, сякаш нищо не се е случило, като в сериал, който никой не е отменил официално, но и никой вече не гледа.

И точно тогава дойде изборният момент.

И всичко спря.

Шебека Тошко изчезна от сцената така, както изчезват герои, които са говорили твърде дълго и изведнъж са разбрали, че вече няма публика, а само ехо.

Сега остава въпросът:

Ще се върне ли?

И ако се върне – ще бъде ли същият Шебека Тошко, който вярваше, че светът е сцена, или нова версия, която вече е разбрала, че понякога сцената е празна?

А дотогава в страната на шебеците остава само една реплика, която звучи едновременно като шега, диагноза и народна мъдрост:

„След милиони години еволюция, най-накрая получаваме шебека Тошко.“

Иво Петров

Снимката е илюстративна и няма нищо общо с текста