Осата Без цензура, без пощада
Напоследък все по-често се чудя какво не ни е наред…
Ето – общината вика – чистете си тротоарите. И да, това е наше задължение.
Обаче – нали живеем в панелки, тротоарите хем са наше задължение, хем не са наша собственост. Който има панелка, на практика има само панелката, но няма земята, на която е построена тя.
Когато бях общински съветник, тръгнахме да внасяме един доклад, с който искахме да се даде право на етажните собствености да придобиват земята под блоковете.
Сочиха ни както ГЕРБ, така и Спаси София, Гергин ни хранеше обилно във Фейса, наричайки ни „идиоти“ и каквото още се сетите от арсенала на ранните борци с MAFIQTA.
Чудя се какво не е наред, докато пиша пореден статус за хората, които казват – „Ние идваме с решенията“, а после започват да се оправдават, но агресвно:
„Защо не решавате проблема с боклука“?
„А ТИ КАКВО, С ПЕЕВСКИ ЛИ СИ???“
„Защо не решавате проблема с Топлофикация“?
„А ДА НЕ БИ ФАНДЪКОВА ДА ГО РЕШИ ВЕ, СЛУГА НА MAFIQTA“???
„Защо менталната мощ на кмета Терзиев изглежда сякаш дузина футболни хулигани са го удряли с мокри чорапи у главата“
„А ТИ СИ ДЕБЕЛ, СВИНЯ, ВЗЕЛ СИ ПАРИ ОТ ПУТИН И КАКВО, ГЕРБ И ПЕЕВСКИ ЛИ ИСКАШ ВЕ, ЛА**АР“???
Чудя се защо става така…
И защо няма възможност да критикуваш без да попаднеш в това малоумие.
И се сещам каква е причината.
Причината е, че всички, които напоследък се засилиха към политиката са или слабоумни истерици, или тарикати. Няма средно положение.
Едните искат да си уредят нещата. Другите искат да ги дават по телевизията.
Това обаче не идва току така. Това е резултат от общественото очакване.
Ето ви пример. София прилича на заледена кофа за боклук.
Но според ППДБ София е супер. София, изглеждаща по същия начин не е супер, ако, да речем, Ваня Григорова бе станала кмет.
На практика това означава, че политиците ни не са малоумни. Те няма начин да не са малоумни. Щото, а не са, а са загубили малоумните си избиратели…
А как би трябвало да е в действителност?
Ето как…
Има неща, които не са нито леви, нито десни.
Топлофикация не е нито лява, нито дясна. Тя е схема. От която всички горим до един.
Пример – докато бях съветник, ГЕРБ наложиха със сила един доклад за заем върху Топлофикация за изграждане на инсинератор зад Централна гара.
Заедно с още 12 колеги заведохме дело срещу общината. Бяхме от нашата група, от ДСБ, от БСП, от партията на Кадиев (няма я вече, Воислав сега е при Мая).
Загубихме делото, но после инсинератора не се случи, защото дори мнозинството усети, че това не е ОК.
Казвам това, защото някои неща не са нито леви нито десни.
Казвам го и защото вие се впечатлявате от оправдания.
„Ама той Васко няма мнозинство. Ама той за това еди какво си“…
Пичове, Васко няма мнозинство, защото с Бонев се скараха кой е по-красив и накрая старите играчи, като видяха, че може да идат пак на избори, се събраха, разбраха се как да делкат баницата и треснаха и Васко и Бонев и Бонка и Гергин накуп.
И сега това, което мен истински ме дразни.
Те че се осраха вашите с поредните си кавги вътре в спалнята – това е ясно.
Обаче вас не ви разбирам.
Вие, когато избирахте кмет, общински съвет и районни кметове, избирахте ли ги с идеята, че те не знаят какво правят?
Те не ви ли обясняваха – край на това, край на онова, идваме с решенията, ние сме подготвени?
За какво точно бяха подготвени? Да спорят кой е по-красив и умен, докато MAFIQTА им крои капата ли?
Преди известно време ви питах – кажете какво направи Терзиев за тоя пероид.
Знаете ли какво ми отговорихте:
– ти па си ного убав
– опълчи се на MAFIQTA
– ти си дебел
– умри, свиня
– а ти какво направи като беше в политиката…
И ето ви камъни в моята градина.
През 2016 се гласува вдигане на цената на билета за градски транспорт. Аз гласувах против. И групата ми също.
Само че после билета се вдигна. Това, че гласувах против не беше достатъчно.
Което означава какво? Че и аз съм виновен за вдигането на цената.
Какво искам да кажа ли? Че в тая игра невинни няма.
И оправданията вървят само сред вас. Понеже, сори, ама избирателите на соята сте си лековерни, да не кажа някоя по-силна дума, че да ме псувате пак…
И с това свършвам.
Ако има нещо, което мразя на тоя свят, това е тъпотата, гьонсуратлъка и двойния стандарт.
Аз не успях едно време в политиката. И след това поех сам отговорността на собствената си несполука и напуснах…не знам с гордо вдигната или с наведена глава, ама все тая.
Сега сме във време, в което те се дънят всеки ден. Но за вас това е успех.
Да заринеш София в боклук е успех?
Това ви го оставям за домашно.
Не ме интересува дали някой ще падне в неравната битка с MAFIQTA. Това вече го гледах в последните много години.
Интересува ме само едно – къде се хлъзнахте и си шибнахте главите в леда и после загубихте цялото си критично мислене, ако героят е от „вашите“…
Венцислав Мицов
