България 2050: Началото на края (или краят на началото)

България 2050: Началото на края (или краят на началото)

През 2030 година вирусолозите решиха демографския проблем на България по най-радикалния начин.

Група учени от вирусологичен институт в София, уморени от политическите дебати на полуграмотни депутати, от фейсбук коментари, и от хора, които гласуват срещу собствените си интереси – създавадоха вирус, който елиминира всички с IQ под 130. Селективно, хуманно и научно обосновано.

Полезните идиоти изчезнаха първи, после дойде редът на безполезните идиоти. Селските тарикати, които ставаха народни представители се изпариха като утринна мъгла.

ГЕРБ и Ново Начало изчезна още първия ден, оказа се, че за да си в ГЕРБ и ДПС, ти трябва IQ под 80. ПП-ДБ издържаха до втория ден. Възраждане изчезнаха още преди вируса да стигне до тях.

Парламентът сега е празна сграда, превърната в музей на глупостта. Екскурзоводите (всички гении, разбира се) обясняват на децата: „Тук някога 240 души с общ IQ колкото на едно от вас решавали съдбата на милиони.“ Децата не вярват, смятат, че е фантастика.

До 2050 останаха 900 души. Само гении. България стана най-малката и най-интелигентната нация на планетата.

Медиите биха написали „трагедия“, но нямаше кой да пише – всички журналисти изчезнаха още първата седмица. Политиците издържаха цели два дни – рекорд за хора, чието съществуване зависеше от способността им да не мислят.

„Вирусът атакува невронните връзки, отговорни за критичното мислене,“ обясни професор Петров в последното си интервю, преди да се изпари като утринна мъгла. „Но при липса на такива връзки, организмът просто… спира.“

Бойко Борисов беше сред първите. Намериха го в кабинета си, с усмивка на лицето и празен поглед, сочещ към табло с надпис „Бойко никога не лъже!“. Костя издържа малко по-дълго – цели два часа след като осъзна, че „Възраждане“ всъщност никога не е имало програма.

Възраждането спира да се възражда

Костадин Костадинов стои пред картата на България. Знае, че трябва да мрази някого, но не помни кого. НАТО? ЕС? Гейовете? Соросоидите? Думите се въртят в главата му като рулетка, но топчето не спира никъде.

„Излизаме от…“ започва той пред камерите, но не може да довърши. От какво излизаме? Защо излизаме? Къде отиваме после?

Вирусът не обича недовършени изречения.

Партийните централи опустяха за една нощ. Трол фермите замълчаха.

Вече няма селски тарикати, които да станат министри, нито столични мутри, които да се преструват на бизнесмени, нито полезни идиоти, които да гласуват за тях, защото „поне тези крадат, ама строят“.

Първите избори след Пречистването така и не се проведоха. Защото когато всички са гении, кой се нуждае от представители? Всеки разбираше всичко.

–––

Лъжата изчезна напълно, защото е безсмислено да лъжеш когато всеки вижда истината преди да отвориш уста. Политиката изчезна по същата причина. Корупцията също.

Съдилищата са празни. Адвокатите се преквалифицираха в поети. Прокурорите изобщо не оцеляха.

900-те оцелели се събраха в София, защото логиката диктуваше централизация на ресурсите. Първото им решение беше да изгорят парламента.

Парите изчезнаха за седмица. Всички едновременно осъзнаха абсурдността на концепцията. „Давам ти хартийка, за да ми дадеш хляб?“ смееше се бившият банкер Михаил. „Каква първобитна размяна на фикции!“

Навсякъде се усеща тишината на липсващия конфликт.

Защото когато всички са гении, никой не спори. Всеки вижда всички страни на аргумента едновременно. Всяка дискусия завършва с: „Да, прав си, но и аз съм прав, и двамата виждаме цялата картина.“

Политиката изчезна защото стана безсмислена.

Когато всеки разбира последствията от всяко решение, когато никой не може да бъде манипулиран, когато лъжата е невъзможна – властта губи смисъл. Не можеш да управляваш гении.

Парламентът се превърна в музей. Сградата отваря веднъж годишно, когато децата от 3-ти клас (вече докторанти по квантова физика) идват на екскурзия да видят „как са живели примитивните“.

„Вижте“, обяснява водачът (6-годишно момче със специализация по антропология), „тук варварите са крещели един на друг. Наричали са го ‘дебат’. Всеки е повтарял предварително написани фрази, наречени ‘опорни точки’. Никой не е слушал другите. “

Децата се кискат. Колко примитивно.

–––

Крис+ се роди през 2032-ра, във време когато раждаемостта беше привилегия. Родителите му са водещи експерти по биоинженерия и астрофизика.

На три месеца Крис+ проговори. Но вместо очакваното „E=mc²“, той каза „гага“. Родителите си размениха загрижени погледи. На една година, докато връстниците му решаваха интегрални уравнения, Крис+ рисуваше човечета с непропорционални крайници.

„Може би е забавяне в развитието,“ успокояваше майка му баща му, докато наблюдаваха как синът им се опитва да сложи квадратен блок в кръгла дупка.

В училище, учителката госпожа Величкова (бивш модел, сега експерт по невронауки) постави пред класа задача: „Обяснете квантовата заплетеност чрез призмата на теорията на струните.“

Всички написаха блестящи есета. Крис+ нарисува котка.

„Това е… метафора?“ попита предпазливо госпожа Величкова.

„Не, това е Писана, котката на съседите,“ отговори Крис+.

–––

Истината беше, че Крис+ беше най-големият гений от всички. IQ от 250 в свят, където 180 беше минимумът. Но той видя нещо, което другите не можеха – пустотата.

В света на перфектната логика нямаше място за грешки, а без грешки нямаше място за откритие. Без глупост нямаше място за смях. Без абсурд нямаше място за изкуство.

Затова Крис+ избра да бъде глупакът. Методично, прецизно, с гениалността на истински майстор, той култивираше глупостта като градинар отглежда рози.

Разказваше вицове.

Никой не разбираше референцията към отдавна изчезналия български хумор, но се смееха, защото беше толкова безсмислено.

–––

Пепа беше различна. С IQ 200, тя беше посредствен гении, но притежаваше емоционална интелигентност, оцеляла след вируса.

Когато Крис+ ѝ призна любовта си чрез серия от безсмислени метафори за слонове и фъстъци, тя се засмя. Но в смеха ѝ имаше тъга.

„Знам какво правиш,“ прошепна тя една вечер, докато гледаха звездите (всички 2,847 видими с просто око, разбира се). „Ти си Атлас, който държи човечеството.“

Крис+ за първи път изпусна маската си. „В свят на гении,“ каза той тихо, „най-голямата жертва е да бъдеш глупак. Но някой трябва да им напомня какво е да си човек.“

–––-

Новината се разпространи като откровение. Крис+ не беше глупак – той беше спасителят. В свят, където всичко беше предвидимо, той беше хаосът и божествената грешка.

Но вместо да го боготворят, 900-те гении започнаха да имитират смелостта му да избере несъвършенството.

Доктор Иванов, откривател на лекарство против стареене, започна нарочно да прави правописни грешки. Архитект Попова проектира сграда с умишлено крив покрив. Готвачът Димитров сложи сол вместо захар в десерта си и го нарече „Парадоксът на Крис+“.

––

България 2050 стана лаборатория на контролирания хаос. 900 гении, които съзнателно избраха да бъдат човеци.

В стария свят имаше поговорка: „По-добре да изглеждаш глупак и да мълчиш, отколкото да проговориш и да изчезне всяко съмнение.“

В новия свят я промениха: „По-добре да избереш глупостта и да останеш човек, отколкото да загубиш душата си.“

Крис+ и Пепа се ожениха през есента. На сватбата той разказа най-лошия виц в историята на човечеството. Всички плакаха от смях. Или може би просто плакаха за старият свят, където 6 милиона души бяха твърде глупави, за да оцелеят, но достатъчно човечни, за да бъдат обичани.

А може би истинският вирус не беше SAPIENS-X, а ние – тези, които четем тази история и се чудим: в кой свят бихме оцелели? В този на 900-те гении или в нашия, където глупостта е норма, а гениалността – заплаха за политическите партии?

––-

И единственият въпрос остава е: кой е истинският Крис+ в нашия свят? Този, който има смелостта да мисли, знаейки, че утре профилът му ще бъде изтрит от алгоритъма на ФБ, задействан от някоя политическа ферма за тролове и докладите на 500 полезни идиота?

Вие решете, докато още имате този лукс.

Автор Nik Ray