Видя се, че повече от две десетилетия не успяхме да свалим от сцената и да захвърлим на сметището две изчадия, нарекли себе си политици

Пошлата, отвратителна и много тъпа треторазрядна пиеска, разиграна под формата на задочен диалот между Мутра 1 и Мутра 2 вероятно е по сценария на някой пословично неграмотен и много некадърен автор. Но още по-тъпо е съгласието на двамата уродливи клоуни да участват в просташкото представление. Да, те разчитат на това, че себеподобните им ще приветстват долнопробния спектакъл и това ще им спечели още повече привърженици. Но угоените и затлъстели телесно и умствено „герои“ на нашето време няма начин да не си дават сметка, че дивите им запалянковци са на изчезване и най-смешното в изродения сюжет е, че едното туловище изяжда другото и обратно. Това неизбежно ще доведе до самоунищожението им и покрай тоя процес и публиката им ще самоизчезне.

Да, туловищата успяха да унизят обществото, защото показаха, че думата „недопустимо“ не съществува в нащата реалност и вулгарно я зачеркнаха. Искат да ни кажат, че всичко е допустимо, т. е. възможно, защото пиеската е овладяна от тях, а те са непреодолими. Изиграха ни пиеската за дивото прасе и доброто прасе. И как дивото прасе играе ролята на добрата свиня, която е бил на младини същата, каквато е младата дива свиня днес. Млада или стара, свинята винаги си остава свиня.

Видя се, че повече от две десетилетия не успяхме да свалим от сцената и да захвърлим на сметището две изчадия, нарекли себе си политици и им позволихме да създадат своя армия от себеподобни разбойници. С мирни, цивилизовани, компетентни протести няма да прогоним тия животни.

Любомир Кольовски