Демокрацията се крепи единствено върху правото на държавата да лъже без свидетели

Демокрацията се крепи единствено върху правото на държавата да лъже без свидетели.

Ти пускаш бюлетината в кутията и от този момент нататък, не можеш да проследиш какво се случва с нея. Не можеш да докажеш, че е отчетена правилно, нито дали въобще е отчетена. Единственото, което можеш, е да вярваш. А вярата е религия, не демокрация.

Единствената причина за тайната на вота е държавата да си узакони правото да наглася резултатите, напълно освободена от риска някой избирател някога да я уличи в измама.

В система с таен вот избирателят няма как да докаже измамата, а когато измамата е недоказуема, тя става безнаказана.

Недоказуемото престъпление е перфектното престъпление.

––-

Секционните избирателни комисии са театрален реквизит, чиято функция е да симулира контрол пред публика, която все още вярва в магията на хартията.

Петима души от пет партии броят листчета на дървена маса и подписват протокол, но истинската власт се намира в сървърите на „Информационно обслужване“, където данните влизат в черна кутия и излизат като политическа присъда.

СИК контролира какво се случва в една секция, а резултатите се обработват от „Информационно обслужване“, където данните от хиляди секции се сливат и преизчисляват.

––-

Ако утре се появи кандидат, който не е вече дискредитиран и корумпиран, всички социологически агенции ще му дадат прогноза много под прага от 4%. За да ви откажат да гласувате за него и да ви внушат, че гласът ви ще бъде „изгубен“.

Всяка агенция ще му лепне 1% – 2% в първата анкета и вие ще кажете: „Няма смисъл да гласувам за него, няма да влезе.“… и няма да гласувате, а той наистина няма да влезе, но не защото няма подкрепа, а защото ви казаха, че няма и вие повярвахте.

Социологията не измерва нагласи, а ги произвежда. Вашият глас захранва предварително начертана графика.

––

Партийните тролове защитават този абсурд с двете най-кухи опорки в историята на логиката: страхът от контролиран вот и митът за взаимния контрол.

1. „Ако можеш да си провериш гласа, купувачът на вот също може.“

Телефоните са в ръцете на всеки избирател от двадесет години. Купеният гласоподавател снима бюлетината си в кабинката и вечерта отчита вота на купувача. Тайната на вота не спира купения вот и никога не го е спирала. Спира единствено теб (честния избирател) да провериш дали гласът ти е стигнал до таблото непроменен.

За да може всеки да провери как е отчетен гласът му, могат да се направят специални пунктове, които да работят един месец след изборите!

2. „В СИК има хора от всички партии, значи се контролират взаимно.“

Това е вицът на годината. Петима души от пет партии седят в една стая и броят бюлетини, и подписват протокол. После протоколът отива в „Информационно обслужване“. След това има само тишина.

Какво се случва между протокола на секцията и крайния резултат на екрана е черна кутия. Нито един член на СИК не знае какво става на сървъра и не може да проследи дали неговите числа са стигнали непроменени до крайното табло.

Все едно да поставиш петима полицаи на входа на банката, а парите да ги изнасят през тунел в мазето. Полицаите са истински. Охраната е видима. Кражбата е невидима.

Nik Ray