Единственото, което ни предпазва от реки от кръв е липсата на „характер“, ние нямате агресивния капацитет и мащаб да се изколим идеологически

Не знам защо неоколониалният модел у нас се възприема като някаква трагедия, според мен това е нашата спасителна риза, защото ние сме народ със склонност към самонараняване.

Единственото, което ни предпазва от реки от кръв е липсата на „характер“, ние нямате агресивния капацитет и мащаб да се изколим идеологически.

Комунистическите примитиви и циниците на „новата буржоазия“ никога няма да извадят пушките. Вместо това те правят един безкраен банкет, омешват се в един голям буламач, правят сглобки и си прехвърлят електорати.

Варварите по тези земи осъзнаха (и политиците и народът), че им е по-добре римляните да им построят акведукта, пътя и пазара. Сега имперските данъци изтичат навън под формата на дивиденти към Дънди Прешъс, КВС и Кауфланд, но в замяна на това, рафтовете са пълни с промоции, банкоматът пуска пари, а в неделя по националната иде „нашенската музика“.

Ако банките бяха собственост на местни играчи, те щяха да са пирамиди, ако Лидл, Била и Кауфланд бяха държавни или в ръцете на местния парвеню, вътре щеше да има опашки, картел, надути цени и фалшиви продукти от лелята на шефа, вместо стройна немска логистика.

––-

Всичко започна от липсата на качествен национален елит, което е пряк резултат от генетиката на населението. След падането на комунизма у нас не се роди смела, съзидателна буржоазия (както стана в Полша или Чехия), а се появи компрадорски елит.

Българските мутри, ченгета и политици от Прехода не искаха да управляват световни компании, да градят автомобилостроене или иновативна индустрия. Тяхната мечта беше проста и селска: да ограбят активите на държавата, да ги нарежат за скрап или да ги продадат бързо на чужденците за тлъста комисионна, след което да си купят къщи във Френската Ривиера.

Населението (тези от площада, които днес цъкат лайкове) им ръкопляскаше, защото искаше банани, евтини кредити и блясъка на Запада веднага. Ние станахме колония ДОБРОВОЛНО. Никой не ни е нападал с оръжие.

Нашите вождове сами продадоха ключовете от енергетиката, банките и водопровода на „чужденците“, защото нямаха акъла, размаха и манталитета да ги управляват ефективно сами.

Затова днес нашите „демократични вождове“ приличат на евтини циркаджии и послушни секретарки пред Посолствата.

Какъв да бъде Борисов или Радев? Те не могат да решат нищо за лихвите (това се решава във Франкфурт), нито за въглеродните квоти или Мариците (това се решава в Брюксел).

Единственото, което могат да правят, е да пренасочват бюджетните трохи през обществени поръчки и да играят театро на биомасата. Политиката в протектората се превърна просто в пиар и назначаване на бордове. А когато политиката е изпразнена от съдържание, народът оскотява, защото интуитивно усеща, че от изборите не зависи НИЩО концептуално.

След изтощителните опити на либералите („разбиването на мозъчни клетки пред Св. Ал. Невски“ с техното и инфантилизма), болното и невротизирано общество търси Патриарха (църковния баща) и Президента (военния/политическия баща). Народът не иска оргии с „200“. Иска някой с униформа (каквато и да е тя), който да пусне „нашенската музика“ и да му каже да спи спокойно.

На фона на западния потрес (където лудостта взима връх), българският бавен разпад се преврърна в нашия спасителен щит.

Ние много удобно сме се разположили в периферията на разрухата и живеем под звуците на „банална музика“, докато империята (Западът) гори.

Българите живеят в златния си век, без да го осъзнават, това е най-тъжната и най-оптимистичната истина днес.

––-

Масата винаги избира Илюзиониста, чието шоу я успокоява най-добре спрямо личните ѝ комплекси.

Имаме два лагера („амеби срещу фанатици“), които живеят в перфектна идиокрация:

Едните мразят „Запада“, но живеят с парите на западните си работодатели (и субсидии). Те са уморени, обезверени и генетично приучени да оцеляват чрез навеждане.

Искат „още от същото“, но опаковано в строг баритон и военна осанка.

Когато Радев размахва пръст срещу корупцията, говори със сурови фрази за „суверенитет“ и се снима на Шипка, масата получава естетическата илюзия, че държавност съществува. На тях не им трябва той реално да управлява икономиката (те знаят, че не може). Трябва им за да им изиграе ролята на Строгия баща, който ги защитава.

Другите (умнокрасивите) презират „Бай Ганьо“, но самите те са Ганьовци с IT сертификати.

„Умнокрасивият авангард“ е комична група за клинично наблюдение, чиято слепота се дължи на болезнена, нарцистична суета и класов снобизъм.

За фанатика от градската десница пускането на бюлетина няма нищо общо с политиката. Това е лайфстайл, също като да ядеш авокадо и да си тагнат от Брюксел или от летище София. Да гласуваш за „Промяната“ е социален етикет, с който заявяваш: „Аз не съм като плебса. Аз съм евроатлантик.“

Именно защото егото им е инвестирано на 100% в този политически избор, когато техните лидери започнат да правят сглобки с Пеевски, да препират Борисов или да преназначават бордовете в митниците и регулаторите, този електорат няма как да признае, че е измамен. Защото ако си признаят, че техните западни идоли са просто лакоми селски хитреци на колониална издръжка, техният собствен личностен имидж (че са „най-умните“) рухва мигновено.

Те предпочитат да рационализират лъжата с шизофренични аргументи: „Правим коалиция с мафията, за да спасим еврозоната!“

–

От една страна имаме деление на два лагера, но от друга имаме прехвърляне на избиратели в един общ буламач. Радев привлича избиратели от ГЕРБ-СДС и от ПП-ДБ едновременно. Това масово преразпределение между лагери означава, че значителна част от избирателите активно сравняват и сменят страните.

Електоратът тестваше ПП, видя, че момчетата от Харвард са „калпав материал“ (защото препраха старото петно ГЕРБ/ДПС) и веднага преля на другия щанд (Радев). Те сравняват и сменят продукти, доставящи емоционална задоволеност.

Радев привлича хора от ДБ и от ГЕРБ едновременно защото той самият отдавна е изпразнен от съдържание. Той действа като огромен интелектуален и емоционален сюнгер (огледало), върху който различните избиратели прожектират собствените си нужди.

Nik Ray