
Един трудов ден
Някъде по високите етажи на Софийската община. Гайсовете са се събрали и работят. Готови са да взимат решения. Часът е десет без десет. Пръв започва, както се полага, най-главният гайс.
– Гайсове, трябва да свършим малко работа. Предлагам да сменим името на някоя улица. Може и булевард. „Граф Игнатиев“ да го направим булевард „Брюксел“.
– Вече имаме „Брюксел“!
– Тогава да го кръстим „Урсула“. Да ни запомнят хората с нещо добро. Хем е близо до „Шишман“. Ще сложим бюст, за да могат да се поставят цветя. Ще ни трябва и една сляпа отсечка, която да я кръстим Кая. За всеки случай.
– На мен „Шишман“ ми звучи някак олд, гайсове. По-добре да бъде нещо, което хората знаят какво е. Нещо като „Бангаранга“. Ще вградим тонколони в асфалта и като минава човек, ще слуша яка музика.
– Това е добро предложение! Записвам!
– Да направим „Раковска“ велоалея. Цялата от край до край. Така хората само за това ще говорят. За колите да направим червена и черна зона. За червената знаем, ама черната зона е най-якото нещо, гайсове. Когато в нея влезе кола, дори само с едното гуменце да я закачи, веднага се издава заповед колата да бъде подложена на унищожение. Направо заминава за скрап.
– Гениално! Записвам си го. Но ни трябва и нещо, от което да печелим. Да оправим малко касата, че скоро идват празници и няма пари за бонуси.
– Да направим гей парад…
– Имаме такъв.
– Не бе, гайс. Гей парад с консумация…
– И такъв имаме!
– Оффф… Не бе. Имам предвид такъв, на който да се продават типично български продукти. Да кажем розово масло и чубрица. Представете си, идват гейовете от целия свят, чилват си на парада и си купуват шарена сол и розово масло. Не е ли яко?
– Чубрицата и розовото масло са ганя стайл. Трябва ни нещо наистина българско! Мислете! Тинг, гайс!
– Сетих се, най-българското нещо днес е украинското знаме! Да направим сувенирни украински знамена и да ги продаваме.
– Е, кой ще ги купува?
– Добрите сили.
– Добрите сили са двайсет човека и са на заплата.
– Да сменим знамето в Рожен с Украинското?
– Страхотна идея, ама не ни избраха президента. За сега отлагаме. Уморех се вече. Ако няма друго, закривам заседанието, че вече е десет часа сутринта и както сме тръгнали, ще си прецакаме целия ден. Някой има ли да ходи на парна баня, да ме хвърли?
Някой кокетно се изкикотва. Всички знаят какво значи това, дори и най-глупавите фактчекъри.
Край.
Емил Йотовски