Реализъм на войната

В публичното пространство отново се допуска грешката желаното да се представя като реалност. Създават се усещания и нагласи в публиката за предрешеността на процесите, за крайната точка, която наближава, а Великите сили са постигнали договорка. Същата грешка беше допусната преди срещата на Тръмп и Путин в Аляска от август 2025г. Сега предстои срещата между Си Дзинпин, Путин и Тръмп и отново се създават очаквания, публикуват се карти със сфери на влияние, говори се за нова Ялта и т.н.
През 2020г. бях първият, който посвети цяла книга на световния ред, който сега се оформя и ще се оформи, наричайки го Постамерикански. „Параметри на постамериканския световен ред“, издадена от „Изток-Запад“. В тази книга още в увода посочих моята гледна точка, че в даден момент света ще достигне до състояние, в което трите държави САЩ, Русия и Китай ще са основата на бъдещата архитектура на сигурност, а целият световен ред израства в триизмерно пространство, в което всяко следващо ниво на призмата определя баланса и стабилността на основата. Тогава никой не споменаваше Иран, нито дори Иран присъстваше в анализите, но тази държава-цивилизация стои непосредствено след трите държави в основата, правейки я истинския балансьор поради своите исторически, географски, ресурсни предпоставки, но и предпоставката на колективното съзнание, наследено от Персийската империя. Останалите балансьори на второто ниво са Европейския съюз и Индия, като в настоящето ЕС сам доведе себе си до състояние на наблюдател, но подценяването е грешка. В уравнението специално място заемат две държави: Великобритания и държавата Израел, чието влияние се разпростира отвъд конвенционалното разбиране за държавна мощ, а се корени в историческото внедряване на влияние в елитите на отделните държави, включително в България още от края на Първото Българско царство и след това Второто.

Това е твърде кратко описание, което служи за отправна точка. То води до един извод, който след това ще повторя.
Настоящата необявена световна война няма да приключи сега. Срещата между трите велики сили в Китай е добра отправна точка, която показва духа на бъдещето, но нищо повече. Няма да има пробив, няма да има и подписан договор. Най-важното условие за уреждането на новия световен ред е неговото правно артикулиране, чрез подписани докуменит. Докато такива документи няма – няма и признаване на нов ред. А нов ред идва с нова система на регулация, каквато беше ООН след Втората световна война, но вече е изчерпана.

Не обръщайте твърде много внимание на официалните съобщения на лидерите. Те са дим, мъгла, която скрива истинските процеси. В Иран никой не слуша и не вярва на Тръмп, това е основен принцип, до който иранският елит успя да достигне. Важно за наблюдение е какво се случва на терен.
И тук идват признаците, за които говоря и пиша публично и непублично, които вече са не просто признаци, а реална, но непризнавана ескалация.
Огромното струпване през последните месеци на части, средства и ресурси както в зоната на Централното командване на САЩ в Близкия Изток, както и тихото укрепване на логистичното рамо и обезпечаване на Балканите – България, Румъния, Гърция и Албания, промените в Сърбия и т.н. са реалната, истинска предпоставка, която се пропуска, а се говори за предначертаност на граници и сфери на влияние. Няма случайни процеси, нито случайно изпускане на информация, или пък случайни публични послания на официални лица.

Подценяването на САЩ е грешка, която създава очаквания в обществото за предстояща промяна включително в България. САЩ губят в Близкия Изток от Иран, но това все още е процес в развитие. Той ще бъде завършен тогава и ако Иран довърши задачата, която сам е поставил като елит и народ. Този етап ще бъде завършен чрез смяната на режимите и династиите на управление в близкоизточните монархии. От гледна точка на Балканите и преразпределянето – моята позиция е, че този втори най-ключов регион, заедно с Близкия Изток, е критичен за САЩ, Великобритания и Израел. Както като критична точка на логистичното рамо и разгръщането на сили в посока Русия и Иран, така и като демография. Позицията им на Балканите само се засилва и укрепва. През този месец ноември правителството в Румъния официално обяви засилване на американските инвестиции, включително в бази на НАТО. Това е извън обхвата на вече всичко започнато през годините в базата „Михаил Кугълничану“ до Констанца, нито системите Aegis Ashore и т.н., а за ново задълбочаване, което вече е започнато, сега се прави публично.

Събитията в България – фалшивите президентски избори, трагедиите на пътя и всяко останало чудо за три дни, правят така, че никой не търси отговорност на настоящото правителство по какъв начин засилва нашето участие. Едва сега започва публичното разгласяване за инициативите за различни компоненти на Starlink, но това най-вероятно е само повърхността, която се допуска публично. След това да се проследи пътя на енергията и енерогизточниците.
Това също е твърде накратко.
Обратно в пределите на Близкия Изток и Иран. Там ескалацията е факт, но се прави всичко възможно тя да не бъде наречена с истинското й име. Иран удари американски радар за ранно известяване в Бахрейн, както и базата. САЩ почти всеки ден нанася удари в Южен Иран, днес има удари по остров Кешм. Всеки ден има ударени от Иран танкери, включително потопени. На терен вече е трета авианосна ударна група, третия самолтоносач в региона. Този развой обсъждах последователно в мои участия в Радио „Фокус“ и при Катя Илиева в Евроком, това беше преди 2 седмици. Сега вече е факт. Също в тези участия допуснах възмжността Иран да избере различен подход като този път извърши изпреварващ удар. Ударът по американските съоръжения в Бахрейн можеше да се счита за такъв, въпреки стискането на зъби от двете страни. Удар по Израел е също възможен, или пряк опит за удар по самолетоносач. Иран вече е консолидиран на ниво власт.
Обърнете внимание на събитията в САЩ – започна се със спиране на самолетния трафик, което беше силен предупредителен сигнал, свързан с американска фирма с израелско участие и ангажирана с договори за армията на Израел. След това проблеми в банковия сектор. Днес спира криптираната система за обмен на данни на Националната им агенция за сигурност. Също част от системите на Apple. Това не са случайни процеси и проблеми, те са координирани и с конкретни цели.
От гледна точка на Русия, както и във връзка с предстоящата среща в Китай: на този етап ако Русия спре това ще бъде стратегическа загуба за нея. Всеки изход, който не включва Одеса и черноморското крайбрежие е равносилен на стратегическа загуба, независимо как ще бъде представено.

Разгръщането на процесите показва, че в крайна сметка, САЩ играят за дълга игра. Те могат да си го позволят, независимо кой президент е избран. Което води до обратния извод за Русия – разтягането на войната в даден момент ще се превърне в загуба, ако прозореца на възможността не бъде преминат. Точно този прозорец обхваща и технологичната надпревара – превъзходството на Русия в сферата на свръхзвука ще бъде редуцирано и балансирано след още известно време. Процеса по дедоларизация също не напредва по желания начин.
От тази гледна точка, Русия също се нуждае от ескалация. Времето ще спре да работи за тях. Повтарям своята теза, която съм изразявал публчино много пъти през последната година – руският елит има комплекс за одобрение и поощрение от САЩ. (Този комплекс ние го бяхме надживели спрямо Византия, но с акта свързан с цар Самуил отново го преродихме, когато потърсихме легитимация от Гърция. Отбелязвам го, тъй като България не е империя в настоящето, но ние сме живели проблемите на Русия като елит и самозаявяване.) Проблемите на Русия ще започнат след края на тази война.
На този етап има пълно несъответствие между желаните цели и готовността за компромиси на държавите, които участват в тази необявена световна война. На този етап за мен Русия продължава да губи Балканите. Включително чрез хората, с които избира да работи и в България. Отново правят грешен избор и преценка, не виждам поучаване от грешките в миналото, когато си отглеждат и развиват български „елит“. Напротив, засилването на английското и израелското влияние, плюс шапката по големите въпроси на САЩ, правят България ключово парче от Балканския пъзел.
Тук е мястото да бъде отбелязана реалната опасност при официализиране на ескалацията между САЩ и Иран, България да бъде ударена. Едно изречение е достатъчно, ако има кой да разбира и интерпретира.
От гледна точка на Китай – Си Дзинпин провежда блестяща политика по увеличаване на влиянието. Китай работи с всички, стои плътно зад Иран, отдавна е превзел Русия като пазар и производство, вече влиза устойчиво в България не само на ниво ежедневни стоки, но и като пазар на автомобили. Китай винаги действа с търпение, да се разбира фразата приписвана на Сун Дзъ: „Ако чакаш достатъчно дълго край реката, труповете на враговете ти ще минат покрай теб.“
Проблемът на Китай, е че по скоро близо във времето, отколкото далече, ще достигне своята връхна точка, а поради неспособност да разпространи както културен модел, така и обществен модел, ще се окаже в невъзможност да създаде устойчивост.
Тази война няма да приключи сега, нито скоро. Цялата подготовка показва други времеви рамки.

Станислав Бачев

Вижте още

КОРПОРАТИВНО ЕНИЧАРСТВО! „КАУФЛАНД“, ЕЛАТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ С ДОГОВОРИТЕ НА МАСАТА — ДА ВИДИМ КОЙ КОГО ПРИТИСКА!

„Фалитът на КТБ ще ви се стори като пролетен бриз.“ Така директорът на „Кауфланд“ отговори …