ЗАЩО ТОЧНО РАДЕВ

Има нужда от алтернатива.
Има нужда от нов европейски дневен ред за България.

Не за антиевропейски, а за български дневен ред. И не, те не си противоречат – освен ако в Брюксел не са полудели.

Има нужда от мир. От успокоение, от разведряване. Ако този мир го няма в европейския дневен ред – има нужда от още повече Радев. Защото има нужда от баланс и гръбнак. Ако това не е балансът и гръбнакът на Радев – ще се наложи да изобретим нов Радев. Метафизика има, да – и човекът не е важен, да – напомням го на строителите на култове към личността, които у нас са професионалисти.

Има нужда от официализация и нормализация на политическия език. Реплики, които да останат в историята не със своята нелепост и грубост, а със значението си, тежестта си и историчността си. Думи, които да водят.

Защото няма време. Близо сме до точката на незавръщане – демографски и като житейски хоризонт на всички поколения след 1980-та.
Защото имаме нужда от политик международник, не от политик пощальон, доставчик на заповеди отгоре, куриер на чужди интереси.

Защото живеем между две войни.

Защото свободата да напишеш различни думи е застрашена. Застрашена от парите на НПО, от социалните мрежи (парадокс), от Анонимните подпалвачи на война в душите. Огромен проблем, който Радев трябва да реши в неделя.
Защото все още имаме нужда от разговор, докато либерализмът е запушил устите ни.

Защото ни предадоха два пъти последните пет години. И точно предателите се представят за една единствена алтернатива.
Защото имаме нужда от нов квартирант на горните етажи, който да гарантира цялата тази разсипана етажна собственост. Наричат го борба с корупцията. Тука съм скептик – българите дишат корупция, те не знаят как да живеят без нея.

Защото имаме нужда от нова епоха и нови думи, след като счупихме думи като “нов”, думи като “начало”, смачкахме думата “промяна” и подиграхме името “България”, заменихме (а за някои хора – риплейснахме) “българи” с “европейци”. Само че европейци все още нищо не значи. А у нас “европейци” звучи като пет конника на Апокалипсиса – значи война, ковид, миграция, зелена сделка и лгбт плюс плюс плюс.

Защото мимикрията на политиците от последните дни беше разкрита и ако не беше Радев, щеше да е някой друг. Другият, като доверие и като надежда.
И защото имаме нужда и от малко патетика, характерна за всеки такъв исторически момент.
А честно казано накрая – имаме нужда и от твърда ръка. Само твърда ръка ще ограничи пословичното интересчийство в България, което продава всичко у нас – от оръжия до деца.
И защото не можем без държава. И нейното партийно раздробяване трябва да спре.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/